Банките вече отпускат пари на държавата при исторически рекордна лихва от 5.65 процента. В същото време средната лихва по ипотечните заеми – тези за Ванката (от една телевизионна реклама), е 3.5 процента. Възможно ли е дълго време да се задържи това неравновесие – банките да смятат за по-рисков клиент държавата (при все че хазната не може на практика да фалира и да спре плащанията) и затова да й отпускат по-скъпи заеми от тези за фирмата или гражданина?
Световната финансова история показва, че ипотечните лихви обикновено са поне с 1-2, че и до 3 процента по-високи от лихвите по вътрешния заем. Което означава, че в недалечно бъдеще жилищните кредити у нас трябва да надхвърлят поне 7 на сто и в сравнение със сегашните нива ще се удвоят.
Кога ще стане това?
Банките гарантират, че поскъпването ще е плавно. То и няма как да бъде друго, защото има жестока конкуренция между тях и всеки скок в процентите при едната може да предизвика мощен отлив на клиенти към другите, които изкуствено задържат процеса на поскъпването. А подобно брожение на длъжници би нарушило пословичната стабилност на българската банкова система.
Според Петя Димитрова, главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка, ще видим плавно покачване на лихвите и банките няма да предприемат резки движения.
Мнението на Левон Хампарцумян пък е„ че не сме членове на Еврозоната, но сме привързани към еврото и "бихме могли да очакваме може би 1-2-3% в рамките на следващите година и половина-две да се повишат лихвите”..
Впрочем
пълзящото поскъпване вече е в ход.
"Прокредит Банк" още в края на август оповести, че заемът му поскъпва с цял процентен пункт (по-точно с 0.98%) заради повишение на индекса EURIBOR, с който е вързана лихвата. В същото време пусна промоция на жилищен кредит с лихва 2.15 на сто.
ПИБ е увеличила в началото на октомври с 0.5% лихвите за бизнес клиенти. А ОББ обяви, че от този месец вдига с 0.11 процентни пункта ипотеките, които предлага за нови клиенти. Наред с това повечето кредитни институции спряха промоциите си от лятото за жилищни и потребителски заеми.
Остава все пак един въпрос – дали лихвите по държавния дълг, който се купува предимно от банките, не са спекулативно високи?
Нека да погледнем към лихвите, по които се финансира дефицитът на няколко държави. Неотдавна Щатите изтеглиха 10-годишен държавен заем при лихва от 4.13%, а правителството на Великобритания – при 4.34 на сто. Тоест нивата са близки до доскорошните лихви в България. Италия се финансира при 4.8 на сто, а Гърция – при 5 процента.
Но да се сравняваме със сравнимото – страните от бившия съветски блок. Чехия се финансира при пазарна лихва от 5.5%, Полша – при 7.7 на сто, Румъния – при 9%, а Унгария – при 10.6 процента.
Накрая – френското правителство тегли вътрешен заем при 3 процента.
Тези данни ни позволяват да заключим, че лихвата, по която тегли заем българското правителство,
не е прекомерна, не е спекулативна, не е мошеническа,
казва известният икономист проф. Красимир Петров. От тук той прави извода, че пазарът на ипотеките у нас е подценен, изостанал е в обновяването на лихвите в синхрон с новата пазарна обстановка. И още по-неприятното: В обозримо бъдеще това ще бъде преодоляно и вноските по жилищните заеми ще скочат с 30-40, та дори до 60 процента. Просто защото финансовите пазари винаги намират своите справедливи нива.
Преподавателят по финанси и бивш заместник министър-председател проф Даниела Бобева обаче прикани към разум. „Според мен – отбеляза тя – не би трябвало да е толкова висок дългът при положение, че имаме други източници на средства като Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми. Освен това в проектния бюджет за следващата година има огромни резерви за икономии. Ако се направят, търсенето на нов дълг ще е много по-малко. Освен това трябва да имаме предвид, че с повишаването на лихвите ще поскъпне и обслужването на дълга и не трябва да допускаме по-голям дълг“.
Проф. Бобева обясни още, че прекалено дълго централните банки държаха лихвите ниски и сега се опитват да компенсират:"Най-големият грях според мен е, че те считаха, че инфлацията е инцидентна и забравиха какво казват учебниците. Отказаха да повярват, че тя не е инцидентна и е предизвикана донякъде и от тяхната политика. Но през следващата година инфлацията ще се укроти“.
Според макроикономиста проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН „не е толкова важно какъв е по размер външният дълг, а за какво той е изразходван”. "Размерът на дълга сега е от порядъка на 25-30% от БВП на България и по всички критерии е напълно поносим и безпроблемен. Ако вземем САЩ и Япония, където държавният дълг е някъде от 100-120% от БВП, и въпреки това нито една от двете страни има проблеми с обслужването", уточни експертът.
Каре
Инфлацията „работи” не само у нас
Годишната инфлация в България за септември продължава да се ускорява – спрямо същия месец на миналата година тя достига 18.7 процента. На месечна база поскъпването е с 1.2 на сто, показват данните на Националния статистически институт.
Ще припомним, че индексът за април бе 14.4%, за май – 15.6%, за юни – 16.9 на сто, за юли – 17.3 на сто, за август – 17.7 процента.
От началото на годината (септември 2022-ра спрямо декември 2021-а) инфлацията е 14.0%, а средногодишната за периода октомври 2021 – септември 2022 г. в сравнение с октомври 2020 – септември 2021 г. е 12.8 на сто.
През септември инфлацията в ЕС достигна 10.9% на годишна база, а само в еврозоната – 9.9 пхроцента.
Има 7 държави с по-висока инфлация от България като в Централна и Източна Европа тя като цяло е по-висока, но и Нидерландия вече е в тази група.
Месечната инфлация (септември към август) е изключително висока в Нидерландия, Австрия и Германия – 2.2% – 2.8 процента.
Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика ефектът е най-вече от пика на енергийните цени – газ и ток – в края на август, след което обаче има значително поевтиняване и това вероятно ще доведе до забавяне на инфлацията през октомври.
