Депозитите в банковата система през второто тримесечие се увеличиха с 2,1 млрд. лв. до 121,8 млрд. лева,, пише в редовното тримесечното издание "Банките в България" на Българската народна банка.
Определящ за тази динамика беше растежът при влоговете, направени от нефинансовите предприятия (с 1,2 млрд. лв.). Нарастване беше отчетено и при депозитите на домакинства (с 805 млн. лв.), на кредитни институции (с 488 млн. лв.) и на сектор "държавно управление" (с 215 млн. лв.). Намаление обаче е отчетено при други финансови предприятия намаляха (с 658 млн. лв., 14,3 на сто).
Между април и юни в структурата на депозитите по резидентност и валута не настъпиха съществени изменения. Делът на депозитите на резиденти се понижи – от 91,6 на сто до 90,9 на сто, при съответно увеличение на този на нерезиденти – от 8.4% до 9.1 на сто.
В края на юни делът на депозитите в левове беше 59,3 на сто, а на деноминираните в евро – 33,3 на сто (при съответно 60,1 на сто и 32,8 на сто три месеца по-рано). Делът на средствата в други валути нарасна от 7 на сто до 7,5 на сто към 30 юни.
През второто тримесечие банковият сектор осъществяваше дейността си в условията на ускорена инфлация и повишена несигурност в икономическата среда, посочват от БНБ. Независимо че динамиката на вътрешното търсене и на нетния износ допринесе за нарастването на икономическата активност на тримесечна база, при инвестициите в основен капитал се наблюдаваше спад спрямо предходното тримесечие. Рисковете за средата са изострени под влияние на значителното повишение на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки, както и от изгледите за забавяне на външното търсене, пише в тримесечния бюлетин.
Към края на юни печалбата на банковата система възлезе на 1 млрд. лв. или с 357 млн. лв. (54,2 на сто) повече спрямо отчетената през първата половина на миналата година.
През второто тримесечие
активите на банковата система нараснаха с 1.6 млрд. лв. до 142.1 млрд. лв.,
за което допринесе главно увеличението на кредитния портфейл. През периода нарастване беше отбелязано също и при дълговите ценни книжа, докато размерът на най-ликвидната позиция в активите – „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, намаля. Петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на юни формираха 66.4% от активите на банковата система, а по-малко значимите – 30.3% (при съответно 66.8% и 30.1% в края на март).
