На днешния ден през 1959 г., в разгара на Студената война, 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва от ядрени взривове и складиране на радиоактивни материали и се забраняват военни дейности на този континент.
Антарктическият договор и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система, регулира международните отношения по отношение на Антарктида – единствения континент на Земята, който е без собствено население.
За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът, влиза в сила през 1961 г. и е подписан от 49 страни. Той разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент.
Този договор е първото споразумение относно контрола на оръжията, установен по време на Студената война. Секретариатът на договора е разположен в аржентинската столица Буенос Айрес от септември 2004 година.
Основният договор е подписан на 1 декември 1959 г., първоначално от 12-те държави, участвали в Международната година на геофизиката (1957-1958 г.) в Антарктика. Те са: Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Договорът влиза в сила на 23 юни 1961 година. Той е израз на практическа и научна съвместна дейност, постигната „на леда“.
Основният предмет на Антарктическа договорна система е да бъде в интерес на целия човешки род, като Антарктика ще продължи завинаги да бъде използвана изключително за мирни цели и няма да се превърне в сцена или обект на международни противоречия. Договорът забранява всякакви мерки от военен вид, но не и присъствието на военен персонал.
През изминалите години са подписани и други споразумения, приети на консултативни срещи към договора и ратифицирани от правителствата. Сред тях са тези за опазване флората и фауната на Антарктика (1964 г.), на антарктическите тюлени (1972 г.), на живите морски ресурси на Антарктика (1980 г.), на околната среда и други.
Антарктида няма постоянно население и заради това няма гражданство и правителство. Опеката на континента е искана от отделни държави, но не им е предоставена. Площта на Антарктида между 90 градуса на запад и 150 градуса на запад заедно с частта на норвежкия сектор (тази зона никога не е била определена официално) е единствената част на Земята, която не е под контрола на никоя държава.
Правителствата, които са страни по Антарктическия договор, изпълняват клаузите на тези споразумения и решенията, взети според националните закони. Тези закони по принцип се прилагат само към техните собствени граждани, когато са в Антарктида, и служат за постигането на консенсус при консултациите: относно дейностите, които могат да се приемат, кои зони изискват разрешително за пребиваване, какви процеси на влияние на околната среда трябва да се регулират и други. Договорът често бива смятан за принцип на общото наследство на човечеството.
Понастоящем в Антарктида няма постоянно население,
тук са разположени няколко десетки научни станции, на които в зависимост от сезона живеят от 4000 до 5000 души през лятото и малко над 1000 души през зимата. Сред страните, поддържащи изследователски станции, са Русия, Китай, САЩ, Норвегия, ЮАР, Чили, Обединеното кралство, Япония, Австралия, Индия, Перу, Южна Корея, Полша, Германия, Уругвай, Франция, България, Италия, Бразилия, Украйна, Испания. Най-населеното място на континента е американската база МакМърдо в Източна Антарктида – там постоянно живеят около 1300 души.
Антарктида
е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Атарктида в Южното полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен кръг, и е ограден във всички посоки от Южния океан. С площ 14 200 000 кв. км континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка и пред Европа и Австралия.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1.6 километра. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина.
