ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

България е последна в класацията по продължителност на живота

ипи

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува данните на "Евростат" за очаквана продължителност на живота. Според организацията те са достатъчно красноречиви и могат да се приемат за резултат от функционирането на здравеопазването в България. 

Средната очаквана продължителност на живота през 2021 г. за България е най-ниска в целия Европейски съюз – 71.4 години. Тя е по-ниска с 11.9 години от лидера в „класацията“ Испания и с 1.5 години под тази на предпоследния – Румъния.

Покрай пандемията от COVID-19 сме изгубили общо 3.7 години живот – 1.5 през 2020 г. и 2.2 през 2021 година. И Европа също отчита скъсяване на живота през 2020 година (средно с 0.9 години), но през 2021 г. загубата е 0.3 години. 

През 2021 г. вече бяха налични ваксини срещу вируса, което позволи на голяма част от европейските страни да преодолеят смъртността и да се върнат към сравнително нормалния начин на живот отпреди пандемията. 

За съжаление България все още не е наваксала понижаването на продължителността на живота и този показател е по-нисък дори от 2011 година. Това означава, че пандемията ни е върнала с повече от десетилетие назад.

Ръст бележат разходите за медицински услуги в почти всички европейски страни – пандемията от COVID-19 е наложила сериозен финансов натиск за финансиране на здравните системи. Разходите в Германия вече стабилно надхвърлят 12% от Брутния вътрешен продукт (БВП), като най-висок е ръстът в Чехия и Испания (1.6% от БВП), а най-нисък – в Полша, където той е 0.04 процента.
Ако през първата година от началото на пандемията не можеше да се очаква сериозно реформиране на здравната система, работеща под стрес, то днес вече е важно да се вземат решения.

От ИПИ за пореден път подчертават, че реформата трябва да е системна, да обхваща съществени въпроси за сектора, по които да се постигне съгласие. Става дума за здравното осигуряване, за механизмите на финансиране, за договарянето на цени и дейности, за споделянето на риска, за ефективната мрежа от лечебни заведения и за намаляването на дела на плащанията от джоба.

Промяната трябва да е постижима и обозрима във времето, защото липсата на видими резултати оставят усещане за умора, безперспективност и липса на смисъл, уточняват от Института. Неговите експерти са категорични, че трябва да има показатели, по които постигнатите цели – подобряване на качеството на живота и на здравето – да могат обективно да се измерват.

Промяната трябва да е в интерес на пациента, а не на съсловни или лобистки организации, смятат още от Института.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че правителство с ротационен премиер е способно да изведе за 18 месеца България от политическата криза?

Подкаст