Миграцията отново е горещият картоф в отношенията между част от държавите членки по Средиземноморието – Италия, Гърция, Малта и Кипър, и Запада – Франция (която, между другото, също е средиземноморска) и Германия. Скандалът, който започна заради отказа на крайнодесния премиер Джорджа Мелони да приеме на италианска територия кораби на неправителствени организации, превозващи над 1000 нелегални мигранти, продължава да набира сила и вече скара Рим и Париж.
В началото на месеца кораби на „Лекари без граници“ и благотворителните организации SOS Mediterranée и SOS Humanity, транспортиращи спасени от удавяне мигранти, останаха в открити води близо три седмици, защото Италия и Малта отказаха да ги приемат. Властите в Рим обявиха, че спасените хора трябва да намерят подслон в държавите, под чиито флагове плават корабите – в случая Франция и Германия. В крайна сметка обаче
правителството на Мелони отпусна "мъртвата хватка"
и позволи на брега да слязат жените, децата и хората със здравословни проблеми.
Останалите продължиха да живеят по палуби и каюти, но накрая… не издържаха – част от тях обявиха гладна стачка, други започнаха да се хвърлят в морето. По тази причина Париж се съгласи да приеме 234-има мигранти и ги настани в градче близо до Тулон. Френските власти обаче обявиха, че гостоприемството им е временно, отказаха да приемат нови мигранти и настояха за преразпределението им между държавите от блока чрез Европейския механизъм за преместване. Така 175 души от новодошлите ще останат във Франция, а останалите
ще бъдат разквартирувани в 11 други държави членки, сред които и България.
Германия обяви, че ще приеме 80 от "италиано-малтийските" мигранти и… дотам.
Както можеше и да се очаква, този ход не тушира напрежението, тъкмо обратното. Париж предприе наказателни мерки, които Рим определи като агресивни и неоправдани.
"Ясно е, че ще има изключително сериозни последици за нашите двустранни отношения с Италия“, каза френският вътрешен министър Жералд Дарманен, който издаде заповед за затягане на граничния контрол с Ботуша.
Основното обвинение, отправяно към Италия от правни експерти, правозащитници, хуманитарни групи и политици е, че не било редно държавата, под чийто флаг е корабът, да носи отговорност за мигрантите. Според тях
отговорността трябва да е на първата страна по маршрута.
Това обаче означава, че Италия, Малта, Кипър и Гърция трябва да приемат по 1000 души на ден и да разчитат, че някоя друга държава членка ще се смили и ще удари едно рамо, приемайки поне 20-30 души. Именно затова правителствата на Малта, Кипър и Гърция прегърнаха идеята на Италия Брюксел да се намеси в продължаващата миграционна криза.
Много лесно е да се обвиняват страните от Средиземноморието, че не се справят с миграцията. Но и те имат право да са недоволни, защото частните "благотворителни" кораби, собственост на неправителствени организации, са непрекъснат "донор на нелегални мигранти", макар и по хуманитарни подбуди. Те действат независимо от "собствените" си държавни институции. И би трябвало да им се забрани да поставят ултиматуми на правителствата, отказващи да приемат хора без документи за самоличност. Не за друго, а защото това е незаконно.
Освен това, този процес не може да продължава до безкрай, защото – доколкото е известно, разбира се, в момента само в Турция има
над 4 милиона бежанци от Сирия и "само" 300 000 бежанци от Афганистан.
Така че Брюксел трябва да се намеси, но ефективно, защото досега рекламираните и предприети мерки не работят. През юни някои страни от блока се съгласиха с доброволния механизъм за солидарност, предложен от Европейската комисия, според който държавите членки доброволно помагат на силно засегнатите от миграционния поток – чрез приемане на определен брой хора или чрез финансиране.
Резултатът е трагичен: само 13 държави членки кандисаха да си "поделят" около 8500 души, докато Германия, Дания, Нидерландия, Чехия и Швейцария предложиха пари. Въпреки това, до момента са разквартирувани само 117 души…
Ами така просто нищо няма да стане. Нито утре, нито след две петилетки…
