ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Еврото ще донесе много ползи на България – БЕЗ САЙТ!!!!!!!!!!!!!!

проф. Джефри Нилсен

Професор Джефри Нилсен е нюйоркчанин. Получил е бакалавърска степен в университета в Ню Йорк. Защитава докторантура (PhD) в Принстън под ръководството на проф. Бен Бърнанке.

От 1994-а живее в Европа. След като защитава докторската си степен, се премества в Прага, където работи две години. След това отива в Копенхаген и работи и там две години. Впоследствие се премества в Швейцария и работи там пет-седем години. Идва в България през 2006-а.

 

Вашата експертиза е в областта на финансовите пазари. Каква е оценката ви за българските?

– Първо искам да посоча, че споделям собствено мнение и то не засяга по никакъв начин българските икономически съветници или правителствените институции и университета. Познавам слабо българските финансови пазари и имам само известна идея за тях. Но видях, че една година когато американските пазари се качиха с 20%, някои български взаимни фондове поскъпнаха с 1-2 процента и това не е особено привлекателно за тях. Това на практика е моето впечатление.

Доколкото американските финансови пазари са най-развитите в света, кои финансови инструменти от тях бихте препоръчали за българските условия?

– Населението на България е по-малко от жителите на град Ню Йорк, така че със сигурност ще има известни ограничения и някои инструменти няма да са подходящи, например – гарантираните с ипотеки ценни книжа. Други, дори най-простите, като директно финансиране, акции и облигации, биха могли да се използват по-ефективно. Защото, когато имаме директно финансиране, няма да е необходимо да се минава през банки, ще има по-ниски разходи за предприемачите и по-високи доходи за спестителите.

Искам да споделя още, че по време на днешната лекция със студентите ми по пари и банки говорихме за лихвения риск на банките и как те в отделните държави го намаляват с лихвени суапови инструменти. В европейските банки има дългосрочни активи и ако те са с фиксирана лихва, когато лихвените проценти започнат да растат, те няма да получат печалба. Така че лихвените суапи са страхотен начин за намаление на риска. Бих искал да кажа, че когато се подготвях за лекциите и погледнах „Уникредит“ и „Райфайзен банк“, те на практика използват лихвени суапи и то в доста големи размери. Например, „Уникредит“ е имал такива за 34 млн. долара в лева през 2020 година. Това е твърде голяма позиция. Така че, може би, това ще е друго приложимо голямо пазарно разширение.

Разумно ли е у нас да се търгуват финансови производни и дали те няма да съблазнят по-рисковите и по-неопитните играчи за по-високи залози, респ. потенциални сериозни загуби?

– Винаги е опасно да се използват неправилно финансовите инструменти и не е нужно те да са чак толкова сложни като деривативите – хората могат да загубят пари дори когато спекулират с акции. Основно най-големите банки, които са най-активни в търговията с финансови производни, осъществявана извън пазара (over-the-counter,) поемат големи рискове и е задължение на техните мениджъри да ги управляват.

Смятате ли, че след световната финансова криза, тръгнала през 2008-а от щатските пазари на високорискови ипотеки, регулаторите контролират достатъчно стриктно търговията на по-екзотичните финансови производни?

– Регулацията е наистина много интересна тема. Гарантираните с ипотеки ценни книжа, които бяха причина за жилищния бум са практика, която съществува 30 години преди 2008 година. Така че, онова, което се случи, е, че хората се научиха как да ги използват неправилно. А ипотечните брокери изобщо не се интересуваха на кого да отпускат заем, защото го продаваха веднага след това. И това е причината за катастрофата от 2008 г., която беше ужасяваща каша.

Защо се отпускаха 30-годишни жилищни заеми на хора, които нямат достатъчен доход и които не дават авансово никакви пари? Това беше просто диво и безумно. Мишкин пише, че регулирането е игра на котка и мишка, защото след като се напишат правилата, хората намират начин да ги заобиколят и се налагат нови регулации…така стоят нещата.

Също и в Европа – ужасният скандал с "Уайъркард". Ръководството на компанията убеждаваше германските контролни органи, че „Файненшъл таймс" се опитва да манипулира фактите. Това са регулаторни въпроси и в Европа с тях се занимава Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕSMA). Той дава указания и хармонизира правилата в различните държави, като също контролира търговията на фючърси и на деривативи.

Препускащата инфлация се отдава най-вече на високите цени на енергията и суровините и на войната в Украйна. Не смятате ли, че и разточителната парична политика на централните банки също има принос?

– Да, със сигурност. В САЩ, по време на финансовите кризи, Федералният резерв разхлаби политиката и наводни банковата система с резерви. В периода 2008-2010 имаше само 31% ръст на паричния агрегат М1, защото банките не виждаха никакъв смисъл да отпускат заеми след като получаваха лихви по резервите си. Затова ръстът на паричното предлагане беше средно висок.

Ако ги погледнем днес обаче положението е просто ужасно. Между 2020 г. и 2022 г. М1 скочи с над 400% и, ако се позовем на Милтън Фрийдмън, че парите са винаги и навсякъде монетарен феномен, инфлацията е гарантирана. Има хора, които казват, че паричното предлагане вече не е важно. Но когато човек се замисли, то на практика е начин за потенциално харчене и инфлацията е гарантирана.

В България нямаше чак такова увеличение на М1 и аз мисля, че в Европа ситуацията не е чак толкова драматична.

Да, България е в борд, не можем да печатаме пари и не сме толкова разточителни както Съединените щати и Еврозоната. Как ще се изтеглят всичките тези резерви и какво ще се случи, ако това стане по-агресивно?

– Смятам, че няма да могат, защото ще има финансов хаос. Вече има известни опасения за пазара на краткосрочни щатски ценни книжа. Така че те са в сложна ситуация. И, разбира се, в комбинация с войната, с всичките проблеми от ковид пандемията и с малкото суровини и запаси, положението в момента е тежко.

Съединените щати затягат паричната политика. Имаме нови 75 базови пункта увеличение на лихвите на последното съвещание на Федералния резерв, което е причина за поскъпването на долара и това също е проблем за Европа. Защото петролът, например, се търгува в долари и всеки ръст на зелените пари прави горивото по-скъпо за купувачите. Но, защото всеки има нужда от енергия, това също допринася за инфлацията.

Очевидно, инфлацията от паричната политика ще остане. Как бихте коментирали силния долар като един от сериозните източници на инфлация в Еврозоната и в световен план? Не е ли справедливо неговия ръст да се овладее с координирани интервенции, както се е случвало и в миналото?

– Не мисля така, защото условията в различните държави са различни. Както вече споменахме, в Европа те не са чак толкова силно стимулиращи и природният газ е оскъден, докато в Щатите има много газ и стимули. Така че съобразно тези различия, всеки орган, който взема решение, трябва да съобразява с тях. Дори в Япония, където инфлацията е много ниска, централната банка е въвела таван на лихвата на 10-годишните облигации. И не виждам те да тръгнат заедно и да вземат сходни решения за политиката.

Нямате ли усещане, че централните банки закъсняха със затягането на паричната политика и поради това сега качват агресивно лихвите? Не крие ли това опасност от загуба на баланс и дълбока рецесия?

– Да, те със сигурност качват лихвите бързо. И това е плашещо, защото е всеизвестно, че паричната политика (ако се върнем отново към Фрийдмън), оказва влияние върху икономиката с известно закъснение и те не могат да очакват незабавни резултати, които ще дойдат след година. Така че това е проблем, но банкерите са под натиск да покажат на финансовите пазари, че подхождат сериозно към инфлацията, защото са закъснели. Надявам се обаче, че лихвеният ръст ще се забави много скоро.

От гледна точка на финансовите пазари, повечето институции са в прекрасна форма, особено в сравнение с 2008-а, правят стрес-тестове, множеството банки са добре капитализирани и не смятам, че рецесията ще ги удари толкова тежко както през 2008-а. А дали ще има рецесия е ези/тура.

Докъде ще стигнат лихвените проценти в Съединените щати след промяната на езика на последното съвещание на Федералния резерв в началото на ноември и какво да очакваме – "меко приземяване" или по-дълбока рецесия?

– Чувам прогнози за 5 и дори 6 процента. Но, със сигурност, за да се забави икономиката, лихвените проценти трябва да отидат толкова далече, колкото е инфлацията, защото в противен случай няма да има ограничителен ефект от монетарната политика. А какво ще се случва с инфлацията – дали тя ще става по-умерена или ще се влошава, никой не знае, защото цените на енергията зависят от войната. Затова смятам, че времето е много трудно, за да се прогнозира каквото и да било, тъй като решенията ще се вземат на Изток, няма да казвам от кого. Това ще има ефект върху цените на енергията в Европа, особено предвид възможността да спре преносът на газ през Украйна. Това ще има влияние върху равнището на инфлацията.

Така че, колко високо ще отидат лихвите…толкова, колкото да укротят инфлацията, с други думи – над нея. Централните банки нямат контрол върху цените на енергията, което е в ядрото на проблема.

Президентът Байдън не може да убеди големите петролни компании да произвеждат повече и да не разпределят големи дивиденти, а да инвестират за производството на повече петрол.

– Аз също не мога да разбера, защото преди няколко години те правеха масов фракинг и имаше много петрол за износ. Сега Байдън ползва гориво от резервите, а те, естествено, са ограничени, така че какво може да се постигне с тях – това е въпросът.

И отново в България: евро или…да?

Смятам, че еврото ще донесе много ползи на България. Еврото е по-стабилна валута от лева, въпреки че имате много стабилен валутен борд. Ако вземете заем в евро, той ще е с по-ниска лихва отколкото в лева. Така че има полза за всички да се приеме еврото.

БНБ ще получава своята част от печалбата на ЕЦБ, така че правителството ще продължи да ползва подкрепа от създаването на пари, което също е добре.

Както казахте, в момента БНБ няма самостоятелна парична политика, така че, ако се присъедини към еврото, поне ще може да седне на масата и да вземе участие в дискусиите за вземане на решения по политиката.

Смятам, че правителството е сравнително консервативно по отношение на дефицитите: гледах анализа на МВФ, че през 2021-а бюджетният дефицит е бил под 3%, така че е резонно левът да стане част от еврото.

Хората са много обезпокоени от инфлацията, но погледнах случая с Гърция – когато те се присъединяват към еврото през 2001-а, не е имало ръст на инфлацията, тя е останала непроменена. Така че, това не е аргумент, от който да се опасяваме.

Какви ще са ползите за малките и средните фирми?

– Смятам, че ще могат да вземат по-евтини заеми, търговията ще е по-добре, защото няма да се налага да се обменят валути, въпреки че левът е много стабилен от 1997-а. И това със сигурност ще е по-добре за икономиката.

Какво е мнението ви за криптовалутите и за потенциалните цифрови валути на централните банки, за които се говори от години?

– Не следя криптовалутите внимателно – те в някои аспекти са валути, но нямат присъща стойност. Те са в ограничено предлагане и разчитат основно на доверието – вие ги приемате, защото смятате, че някой друг ще ги вземе от вас. Така че доверието е особено важно за виртуалните валути и ако правителствата не ги подкрепят, те се конкурират една с друга и това е причината да са толкова волатилни. Затова смятам, че не можем да ги окачествяваме на истински валути, а по-скоро на активи за спекулации. Ако държавата подкрепи криптопарите…, а много страни вече оглеждат подобна възможност – смятам, че те ще имат по-добър шанс да са валути, отколкото сега.

Искате ли да да споделите още нещо с читателите на "БАНКЕРЪ"?

– Следил съм някои българо-английски източници и виждам впечатляваща статистика, че около 80% от жилищата в България са лична собственост. Това е много голям процент за територията на Европа. Ипотечните заеми обаче нарастват през последните години, така че ипотечният пазар очевидно е доста активен.

Друго нещо, което съм забелязал от прочетени документи, е че 98% от ипотеките са с променлив лихвен процент. Така че, ако лихвите тръгнат нагоре, то и вноските по тях ще нараснат. Това се очертава като реален проблем за онези, които имат ипотеки, защото лихвените проценти могат да се качат драматично и те могат да попаднат под възбрана. Банките ще кажат платете или ще вземем къщата ви, което ще е сериозна дилема за хората на ипотечния пазар. Положението е много странно, защото много банки правят лихвени суапови контракти, за да предотвратят подобен ефект.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че има политически натиск върху съдебната ни система?

Подкаст