Да започнем първо оттам – няма ли всъщност една тактика, която ГЕРБ вече неколкократно разиграва – вдига се напрежението по някаква тема, стават най-различни конфликти, избухват най-различни кавги и… изведнъж Бойко Борисов пристига на бял кон. На бърза ръка нахоква всички грешници – и от едната, и от другата страна, и става главен борец за помирение, отстъпки и взаимни компромиси.
– Опасявам се, че сте абсолютно прав. Г-н Борисов много обича ролята на спасител, а тактиката на ГЕРБ отчетливо показва, че те винаги искат прекалено много, за да могат после да си позволят една малка стъпка назад. През последните години те неизменно са разчитали на тази стратегия, прилагат я и сега – нищо, че от политическа гледна точка времената са далеч по-динамични. Затова ние се опитваме да покажем, че това е най-обикновен театър. Крайно време е да си дадем сметка, че в Политическа партия ГЕРБ нищо не става случайно. Няма как г-н Борисов да каже "Моите депутати направиха това и това… Аз им се карам, защото те са го направили против моята воля…" Това е предварително режисиран сценарий, защото в ГЕРБ няма решение, което да не минава през одобрението на едноличния партиен лидер. И ние ще успеем да покажем на г-н Борисов, че не сме просто публика. Това ще стане, когато по-голямата част от българския народ спре да вярва на този театър и започне да не му обръща внимание.
Вижте цялото видео от интервюто с Мирослав Иванов ТУК:
Всъщност, много симптоматично е как към дежурните управляващи през последните десетина години – ГЕРБ (явно) и ДПС (в сянка), най-сетне се присламчи и БСП. Това са трите партийни деривата на БКП – преки наследници и на Държавна сигурност (ДС) по ред причини, които няма смисъл да изясняваме за кой ли път. Зад битката срещу 100-процентовия машинен вот не прозира ли амбиция за по-широка реставрация на изборното ни минало?
– "Това", което се случи през последните няколко седмици, е изключително порочно. Даже трябва да върнем лентата още малко по-назад – към избора на председател на Народното събрание и към избора на председател на Правната комисия. Неслучайно бе създадено това напрежение и по отношение на двата избора. А те са фундаментални, защото когато тези позиции са в ръцете на една политическа формация, тя може да навигира законодателния процес дори по такива фундаментални нормативни актове като Изборния кодекс. Избирайки си председател на Народното събрание и председател на Правна комисия – с безусловната подкрепа на ДПС и БСП, поне за мен вече е ясно, че бе оформен и фокусът на тази коалиция.
Ние нямаме коалиция за правителство, нямаме разговори, нямаме дори предложени за обсъждане политики от страна на първата парламентарна сила. В същото време наблюдаваме едно много конкретно обединение в посока приемане на измененията в Изборния кодекс. И не просто изменения, а под претекста "Връщане на хартиената бюлетина", Изборния кодекс буквално бе изтърбушен с приемане на редица текстове, които бяха предложени между първо и второ четене – със сигурност имаше над 100 предложения, но като нищо можем да стигнем и до числото 200 (двеста)! Нещо, което със сигурност е грубо нарушаване на законодателния процес.
Нарушаване, което започна от заобикалянето на задължителното обществено обсъждане…
– Абсолютно! Когато инициативата е на Министерския съвет, Законът за нормативните актове в това отношение е категоричен. Когато инициативата е на народен представител, тогава също се изискват гаранции и те са вземане на становища от ресорните ведомства. В случая председателят на Правна комисия – естествено, представлявана от ГЕРБ – не изпълни това законово задължение и насрочи заседание. Законопроектът беше разпределен в понеделник, а в сряда вече беше в комисията.
А в петък беше готов за гласуване в пленарна зала…
– Аз говоря за първо четене – разпределя се в понеделник, а в сряда вече се гледа. За тези два дни няма как да поискаш и да получиш качествени становища от ресорните ведомства. Няма как да се вземе мнението на гражданските организации, които години наред следят изборното законодателство и изборния процес. Не бяха спазени и сроковете за вкарването му за първо четене в комисия и, съответно – за вкарването му в пленарна зала, защото сроковете пак бяха съкратени… със силата на мнозинството. И отново се връщам на големия проблем: когато правим промени в подобно фундаментално законодателство – защото изборното право е основно човешки права – не можем да си позволим такава изключително ускорена процедура. Ако не бяха протестите в петък, щяхме да станем свидетели на най-бързото изменение на Изборния кодекс – за по-малко от две седмици.
Да, познавачи и дългогодишни наблюдатели на процесите в Народното събрание смятат, че това наистина е безпрецедентен нощен сеанс на Правната комисия. Въпросът обаче е дали тези темпове са постигнати импровизирано, или ГЕРБ, ДПС и БСП са синхронизирали по някакъв начин действията си?
– Аз съм абсолютно убеден, че съгласуването започна с избора на председател на Народното събрание и на председател на Правната комисия. За мен указанията за поведението на тези формации в зала бяха пределно ясни: подкрепяме всички предложения на ГЕРБ. Колегите от БСП уж стояха зад единствения си що годе разумен аргумент – "Част от нашите избиратели ги е страх да гласуват с машина", но не се задоволиха само с постигането на тези цел. В крайна сметка те подкрепиха абсолютно всички порочни предложения на ГЕРБ и непрекъснато гласуваха срещу предложенията на "Продължаваме промяната", на "Демократична България" и дори на "Възраждане".
Поне председателят на комисията не обясни ли защо трябва да бързате чак толкова?
– Нямаше аргументи в тази посока. Но за никого не беше тайна, че бързането е заради една единствена причина – до петък законопроектът да се "озове" в пленарна зала. Имаше много индикации за това и една от тях беше, че в седмичната програма петъкът беше напълно "разчистен" от законопроекти за обсъждане. Най-интересното беше, че явно под влияние на умората, самият председател на Правната комисия – г-н Радомир Чолаков, неволно се изпусна по повод някакво предложение: "А бе ще го изчистим в петък…"
Чия беше идеята за премахването на Обществения съвет към ЦИК?
– Ако не се лъжа, на колегите от ГЕРБ.
Тоест – всички тези предложения са се случили според повелите на ГЕРБ?
– Точно така.
А ДПС и БСП участват единствено с гласове "За"?
– ДПС имаха своя алтернативна концепция, но за мен това бе поредната договорка – как да се залъжат българските граждани, че отново им се предоставя право на избор.
И сякаш има някакъв дебат…
– Точно така.
До какъв финален вид би могла да стигне концепцията, след като те имат такова мнозинство, че с вас или без вас в пленарна зала могат да приемат каквото си пожелаят?
– Ако изхождаме от това, което се случи до момента, нищо не може да спре това мнозинство да приеме дори и зловещо изроден вариант на Изборния кодекс. Причината е, че колегите от ГЕРБ, ДПС и БСП изобщо не искат да чуят общественото мнение по въпроса. Има затруднения за откриване на секции зад граница – МИР "Чужбина" се закрива! И аз съм на мнение, че единствено гражданската позиция, която бе заявена с протеста, е причина тези промени да не бъдат приети още в петък. Но не съм оптимист, че аргументите оказват някакво влияние при партийните повели в ГЕРБ, ДПС и БСП.
Тоест – според вас всичко ще влезе в пленарна зала за гласуване в сегашния си вид?
– Освен, ако единственият работещ механизъм – гласът на българските избиратели – не прозвучи достатъчно силно и не го предотврати.
Президентът обяви, че ще връчи третия мандат след Нова година, защото новите предсрочни избори трябвало да бъдат след март, т.е. напролет.
– Големият въпрос е "Защо"? Привидният аргумент е, че държавният глава дава възможност на политическите формации да подобрят диалога помежду си и да се намерят онези общи политики, които ще им помогнат да съставят правителство. Вие да виждате някакво обединение около конкретни политики? Или инициатива в тази посока от страна на най-голямата парламентарно представена политическа формация? Контактната група беше поредният параван, който непосредствено след изборите бе афиширан прекалено много, но… идеята взе, че умря безславно. И никой нищо не чу повече за тези контактьори. Даже и за резултатите от работата им не чухме нищо. Сякаш тази група никога не я е имало. За мен е повече от очевидно, че вместо да се търси диалог за съставяне на правителство, се търси начин единствено за "пробутване" на Изборния кодекс. Като за разсейване на вниманието се обсъждат и гласуват и други закони. Да, те са важни, защото засягат Плана за възстановяване и устойчивост. Но… истинската цел е повече от очевидна.
Не оставате ли с впечатление, че всички усилия и намерения са насочени към местните избори в края на 2023 година? А съставянето на правителство не е важно, защото този парламент – освен, ако не се случи някакво чудо – и без това е обречен?
– Никак не сте далеч от истината. Ако погледнем разпределението на мандатите по места – имам предвид присъствието им в местната власт – там над 90% от кадрите са на ГЕРБ, БСП и ДПС. И те отлично осъзнават, че като държат местната власт, имат различни механизми да контролират вота по региони. Особено в по-малките населени места, където дървата за огрев са уникално средство за… законно купуване на гласове или изнудване на избирателите. Просто е – или гласуваш за нас, или няма да си получиш дървата. Колегите от ГЕРБ, ДПС и БСП отлично осъзнават това и не искат да губят тази власт, защото тя им гарантира и силно присъствие в парламента.
При това "обречено" положение, какви ходове остават на промяната – в най-широкия смисъл на думата, а не само на вашата партия?
– Дали това обществено недоволство, което се заражда от 2013 г. насам и периодично намира публична форма на проявление, ще даде някакъв резултат, зависи от това дали пропагандната машина на дезинформацията ще успее.
По-голяма част от големите медии са при тях, така че и в тази посока не може да се очакват чудеса.
– Не бих искал да коментирам това, но дезинформацията не върви само чрез медиите, а и чрез социалните мрежи, чрез откровените лъжи, които голяма част от народните представители ръсят ежедневно през телевизионния екран. Така че дали ще успеем да завием в посоката на промяната, или не – зависи от това колко ангажирани ще бъдат българските избиратели, колко прозорливи ще бъдат и дали ще успеят да се отърсят от дезинформацията.
Разговора води: Емил Янев
