Г-н Василев, признак на какво е внезапната и спонтанна сговорчивост за диалози на парламентарните партии – сякаш никой не иска да играе лошия във филма за разпадането на 48-ото НС? От вашия лагер определят протегнатата от ГЕРБ ръка не като опит за поздрав, а за шамар?
– Веднага след изборите отчетохме резултата си и се заявихме като конструктивна опозиция. Веднага обявихме 16-те политики, по които ще работим и ще подкрепим, независимо кой ще ги внесе. Около месец по-късно виждаме, че някой се е заинтересувал от тези 16 политики.
Дали се интересуват от тези 16 политики или от началото на следващата предизборна кампания, където ще се представят като диалогичният партньор, който не носи вина за провалянето на поредното НС?
– Силно се надявам да се интересуват от 16-те политики, защото те наистина са важни не само за гражданите, а и за фирмите. България трябва да даде ясна представа как ще изглежда през следващата година – закони, социални плащания, инвестиции.
Добра идея ли е предложението на Борисов да се даде път на вторите ешелони, а лидерите да останат в сянка и да прехвърлят отговорността на преговарящи заместници?
– Определено не. Разговорите за съставяне на правителство трябва да се водят от хората, които вземат решенията. Но, когато тези разговори се отнасят до бюджетните параметри, добре е те да се коментират от хора, които са виждали бюджет. На разговорите с ГЕРБ-СДС ние ще ще излъчим само експерти.
Как би завършил един такъв диалог, ако е проведен по най-позитивния технически начин?
– Като начало – с призив служебното правителство да внесе истински бюджет, а не закон за удължаването му.
Но ГЕРБ е против това служебния кабинет да внесе проектобюджет и по този начин президентът Радев да понесе своята отговорност. Как очаквате да реагират на разговорите с вас?
– Ако приемат нашите 16 политики, логично е да подкрепят една декларация на парламента към служебния кабинет за внасяне на бюджет. За да може тези политики да бъдат реализирани. Иначе става „Тати ще ми купи колело, ама друг път!“
Самото служебно правителство неотдавна заяви, че разполага не с един, а с три варианта на бюджет.
– То даже няма есенна макрорамка и средносрочна прогноза, публикувана официално. Има една пауър пойнт презентация от края на август, в която няма никакви детайли. Това е крайно безотговорно и създава огромна несигурност и сред гражданите, и в бизнес средите.
Видя се, че и заеми не се отпускат при липса на нормален бюджет – никой не дава кредити на държава, която се бюджетира месец за месец. Какво толкоз се случи, че кабинетът "изведнъж" се отказа от внасянето на Бюджет' 2023?
– Така е, това стряска и международните инвеститори. Циничният прочит на ситуацията е, че няколко дни преди началото на предизборната кампания бяха извадени едни бомбастични числа, които не почиват на никаква реалност, след което тези тези числа не залегнаха и нататък няма документ, в който тези числа да са залегнали. Няма публикувани нито бюджет, нито макрорамка.
Служебният кабинет се възползва от ситуациите и приватизира резултати, които едва ли са негова заслуга: одобряването на първото плащане по НПВУ, преди това сриването на цените на неруския газ, успокояването на пазара на горивата. Мястото на тези факти в бележника на служебния кабинет ли е?
– Не мисля, че българските граждани са толкова наивни, колкото им се иска на някои политически партии. Скоковете на цените на петролните продукти и газа следваха международните пазари, така и намаленията сега пак идват от международните пазари – ние сме вносител. Що се отнася до НПВУ, на 30 юни ние бяхме готови с мерките по първото плащане, то беше подготвено и изпратено.
Има ли белези на пропукване в зоната на антизадкулисното пространство – флиртът на статуквото с ДБ видимо се усилва, особено около проектозакона за облагане на свръх печалбите?
– Този въпрос е към колегите от ДБ. По начина, по който беше внесен от служебния кабинет, този закон не върши работа. Той няма да обложи реалните собственици на петрола, който се обработва в България, защото те са швейцарска компания, а не българско данъчно лице. Дерогацията започва от 5 декември и за да постигнем ефекта от нея, е нужна комбинация от мерки. Такава комбинация разработихме още по време на нашето управление. Налагането на квази мито, за каквото настояват ГЕРБ, е от прерогатива на ЕК. А такова предложение в ЕК ние сме внесли още през април.
Вариант ли е българската държава да се намеси във вноса на руския петрол, след като рафинерията работи на ишлеме? А нормално ли е служебния кабинет да удължи концесията на нефтения терминал „Росенец“ за още 24 години, въпреки санкционния режим на ЕС?
– Това удължаване е проблематично. След като терминалът е даден на дългосрочна концесия, ние и да купим танкери, няма къде да ги разтоварим. Концесията сама по себе си е скандална и, ако тя е удължена при същите условия – това е още по-скандално.
„Продължаваме промяната“ има ли готов състав на кабинет в случай, че получи втория мандат?
– С втория мандат ние ще предложим кабинет. Но персонални номинации все още нямаме.
Влиза ли БСП в кръга на потенциалните ви партньори? И, след резкия им завой – обратно към консервативни ценности – ще бъде ли възможно да бъде реализирана промяна с тях?
– По заявени позиции от средите на БСП разбирам, че няма да е никак лесно да се постигне съгласие с тях по редица ключови въпроси – национална сигурност, външна и вътрешна политика…
Как четете свръх активните контакти на главния прокурор с политическите среди?
– Някой се опитва да използва главния прокурор за натиск върху определени партии. Целта е очевидна – "правителствено" съглашателство в третия мандат.
Има ли статуквото разработен сценарий за третия мандат?
– Подобен сценарий видяхме, когато избирахме председател на Народното събрание.
Парламентът засега не е свършил нищо съществено и хората остават с впечатлението, че вашето правителство беше свалено главно заради връщането на хартиените бюлетини. Не е ли това като във футбола – да отменят ВАР и да възстановят пълната власт на терена на съмнителни съдии?
– Всички помним какво се случваше с "хартиеното" гласуване и огромния брой невалидни бюлетини. На последните парламентарни избори, например, невалидните бюлетини бяха около 170 000, а това си е една парламентарна група от двайсетина депутати. А на последните местни избори недействителните гласове бяха близо половин милион. Сега се връщаме към тези практики…
Разговора води: Емил Янев
