За да не измени на отдавна наложената у нас система да се работи на парче и под натиск, служебният кабинет в последния възможен момент взе решение за изменение и допълнение на програмата за хуманитарно подпомагане на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила.
След недоволството и организираните от хотелиерите протестни действия, на 31 октомври (денят, в който предишното решение – № 317, преставаше да "работи"), вътрешният министър Иван Демерджиев и "туристическия" му колега Илин Димитров някак насила внесоха предложение за продължаване на помощта за украинските бежанци, потърсили временна закрила в България. Разбира се, не чрез финансиране на хотелиерите, приютили нуждаещите се, а чрез настаняването им в държавни и общински бази.
За да не остане никой с впечатлението, че това е стъпка от немай къде и през куп за грош – колкото да отбием номера, служебният кабинет великодушно отпусна цели 15 дни (до средата на ноември), в рамките на които всички нуждаещи се украински граждани ще могат да се "пренесат". Стига, разбира се, да са съгласни с актуалните към момента
финансови параметри на помощта за нощувка и изхранване.
От правителствения пресцентър обясниха, че по този начин „България се придържа към преобладаващата практика в страните от Европейския съюз, където настаняването в хотели е временна мярка, която към момента е преустановена“. А министър Демерджиев "просто" уточни, че решението на кабинета било продиктувано от практиката в Европейския съюз и от факта, че досега само три държави – България, Кипър и Ирландия, осигурявали подобна закрила за неограничен период от време.
От Министерския съвет напомниха, че досега разходите за подкрепа на бежанците са надхвърлили 500 млн. лв.: 200 милиона – за сметка на държавния бюджет, останалите над 300 милиона – по линия на преструктурираните европейски фондове и оперативни програми.
Може би нашенските управници се притесняваха да вземат това решение по-рано, а далновидно изчакаха решението на Европейската комисия, която същия ден съобщи, че България, Полша, Словакия, Чехия, Естония, Латвия и Литва
ще си разделят още 100 милиона евро
в полза на бежанците от Украйна. Пари, които трябва да бъдат изразходвани само за три "неща" – храна, превоз и временното настаняване.
За да не храни обаче някой илюзията, че ей сега започва да маже управленската си филия с новата брюкселска "порция, от Еврокомисията светкавично направиха едно много важно уточнение: средствата ще бъдат отпускани според постигнатите резултати, а не според заявките за действително направени разходи! И допълниха, че ще бъдат осигурени още 52 млн. евро – за подобряване на битовите условия, за лекарска и за психологическа помощ.
Досега от тази схема са се възползвали Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия, които вече са получили за същите цели общо 248 млн. евро,
докато България – по незнайни (уж) причини – отново е проспала всичко.
Министърът на туризма Илин Димитров подчерта, че е много важно да бъдем наясно с възможностите си, но без да оставим никого на улицата. И, за да демонстрира загрижеността на държавата и към хотелиерите, той пое ангажимента "всичко, което е като безспорни суми", да им бъде изплатено. Е, някак без да иска министър Димитров пропусна да спомене в какви срокове ще се случи въпросното изплащане, но… кой ли хотелиер ще седне да вярва на подобни обещания, след като все още не знае кога ще си получи парите за август?
Според официалните данни, в България има 20 000 украински бежанци, но краят на войната така и не се вижда.
Нещо повече – анализаторите са в очакване на нова бежанска вълна – не само заради постоянното местене на фронтовата линия към вътрешността на Украйна, но заради задаващата се изключително тежка зима, след като бившите "братушки" мръснишки съсипаха водоснабдяването и енергийната система на Украйна.
Още преди седмица от Българския хелзинкски комитет (БХК) предупредиха, че решението за настаняване на бежанците във ведомствените почивни бази не е изчистено откъм "разни" детайли. Не е ясно, например, как ще бъде организирано разпределянето им между свободните места, т.е.
кой къде ще отиде, как ще отиде и докога ще остане там.
“С особена тревога следим възможността отново да се вземе решение за ползване на фургоните в т.нар. разпределителен център в Елхово”, алармираха от БХК и биха тревога, че засега нито една парламентарно представена политическа сила, включително и евроатлантиците на ГЕРБ, “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, не е включила тази тема в дневния редна Народното събрание.
В същото време според данните на портала “България за Украйна” в страната от началото на войната са влезли близо 845 000 души, но у нас са останали около 55 000, като работа са намерили не повече от една пета от тях. Около 20 200 бежанци са били настанени в хотели и бази, но от началото на лятото броят им е "паднал" с една четвърт. Някой да си е задал въпроса "Защо повечето украински бежанци, също като сирийските и афганистанските им събратя от преди 8-10 години, също се стремят да напуснат България по най-бързия начин?"
От другата страна на милосърдието ситуацията също не кой знае какъв повод за хвалба. Напрежението между хотелиерите и Министерството на туризма, което администрира програмата за настаняване на бежанците от Украйна, продължава да расте. Ведомството е затрупано от стотици жалби заради непризнати нощувки, които няма да бъдат "осребрени", а обещанията на министъра, че всеки случай ще бъде проверен, се възприемат като дежурно отбиване на номера.
Да не говорим, че правителственото решение за пренастаняването на бежанците в 15-дневен срок,
в каквито и лъскави "парцалки" да бъде наметнато,
вече изкара над 300 хотелиери и стотици украински граждани на протест в центъра на "Слънчев бряг". Хората негодуваха от това, че за втори път тази година бежанците да бъдат преместени от хотелите в държавни и общински бази. И няма как да е по друг начин, след като само за няколко месеца бягащите от безчинствата на руснаците в родината им за пореден път трябва да "борят" неизвестността: не знаят къде точно ще бъдат преместени, не знаят дали някой ще им осигури прехрана, ще имат ли отопление през зимата, какво ще се случи с децата им, ще има ли наблизо болница, каква ще е съдбата на вече разболелите се, на инвалидите и на възрастните…
Хотелиерите пък питат защо се създава отново хаос в последния момент, каква ще бъзе организацията по преместването на украинските граждани и най-вече – защо, след като Европейския съюз осигурява отново средства за подпомагането на бежанците, те изобщо трябва да бъдат "разнасяни насам-натам"? И защо тези средства не да бъдат предоставени на работещите тук?
Все въпроси без отговори…
