Защо точно парламентарната комисия с най-дългото название Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ККССПИСРСДДЗЕС) стана ябълката на раздора в още прохождащото 48-о Народно събрание?
Както е известно, при обсъждането на ръководните постове в комисията, парламентарната група на ГЕРБ влезе в остър сблъсък с представителите от "Продължаваме промяната" и така стана ясно, че в този парламент битката между двете формации ще е ожесточена. Ако, разбира се, 48-ото Народно събрание се задържи в близките месеци...
От ГЕРБ хич не са балами – те много добре знаят какво искат. А скандалът бе предизвикан от непоколебимото им желание да сложат ръка на комисията за контрол на СРС, като променят правилото шефът на комисията да се избира на ротационен принцип, каквато е практиката досега. В настоящия парламент първият й председател стана заместник-шефът на ПГ на ГЕРБ Даниел Митов, а след това герберите пожелаха той да остане ако не навеки, то поне до края на живота на 48-то Народно събрание, като отпадне принципът на ротационно ръководство.
ГЕРБ искаше да се запази принципът на пропорционалността при разпределението на ръководните постове на комисиите – всяка една от парламентарно представените политически сили
да вземе толкова шефски постове, колкото е голяма групата й.
Така първата политическа сила ГЕРБ-СДС трябва да оглави 7 комисии, "Продължаваме промяната" – 5 комисии, а останалите – по колкото им се паднат. Ако комисията за контрол на СРС се ръководи на ротационен принцип, ще се наруши правилото за пропорционалност – гласеше мотивът за искането на ГЕРБ.
Ще припомним, че меракът на ГЕРБ да яха комисията за контрол на спецслужбите не е от вчера. Властта е абсолютен афродизиак, който ги държи още от ноември 2014 г., когато се определяше кой ще ръководи и кои ще са членовете на същата тази комисия. Историята със структурирането й е аналогична на пресния парламентарен скандал.
Тогава по време на гласуването на парламентарен правилник в Народното събрание поводът за избухването на скандал бе въведеното от мнозинството правило комисията да се формира на пропорционален, а не а паритетен принцип. И така, най-голямата парламентарната група тогава – в лицето на ГЕРБ, естествено – на практика получи мнозинство в комисията, въпреки протестите на опозицията от БСП и ДПС. А второто правителство на Бойко Борисов, избрано с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичен фронт и АБВ, си осигури
парламентарен комфорт, парирайки всички щения на опозицията
да рови из тайните по прилагането на спаециалните разузнавателни средства.
За председател на комисията за контрол над службите и използването на СРС бе избран депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров, а управляващите се сдобиха и с един зам.-председател на комисията в лицето на Пламен Нунев. ГЕРБ имаха общо седем места в 20-члената комисия, която по традиция провеждаше своите заседания при закрити врати.
Нещо повече, ГЕРБ направо се изгаври с опонентите си, като вкара в комисията шефа на парламентарната група и заместник-председател на партията Цветан Цветанов, който на първа инстанция в Софийски градски съд
бе осъден на 4 години затвор заради незаконно приложени СРС-та
спрямо бившия ръководител на регионалното звено "Борба с организираната престъпност" в-Велико Търново Орлин Тодоров.
Освен това, Цветанов беше пациент на Темида и по още две "министерски" дела, едно от които също е за незаконно прилагани специални разузнавателни средства.
Така че хич не са балами герберите, които пожелаха отново да яхнат тази толкова важна комисия. А за да стане картинката напълно ясна, ще припомним, че в края на дългогодишното управление на ГЕРБ – през декември 2018 г. – със 121 гласа бе избран нов шеф на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което също се отчита пред въпросната парламентарна комисия.
Новият председател се е казва Пламен Иванов, а за негов заместник бе назначен…
Илко Желязков – човекът на Пеевски и Доган в държавния резерв и енергетиката
от 2005 г. насам, който през 2020 г. "изгря" и сред санкционираните от Финансовото министерство на САЩ по Глобалния закон "Магнитски".
Останалите членове на бюрото бяха Огнян Атанасов (ГЕРБ), Илия Ганев (БСП) и Огнян Янакиев („Обединени патриоти“).
Бюрото за контрол на СРС също е важно за управляващите. То трябва да намери златната среда, така че хем да бъдат парирани някакви съмнения за незаконно подслушване, хем резултатите да стават обществено достояние в рамките на разумното, законното и благоприличното. С две думи – уравнение с малко неизвестни, но на практика – почти невъзможно за решаване.
Настоящата година, например, започна твърде зле за контролните органи на държавните "очи и уши". През януари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пореден път осъди България за
прекомерно и безконтролно подслушване чрез СРС
и "бъркане" в трафичните данни от мобилните оператори.
Съдът обяви, че България системно нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот, което е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, като правата на гражданите се нарушават веднъж със самата система за тайно наблюдение в България и втори път със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства.
Решението на ЕСПЧ е по жалбата на правозащитниците адв. Михаил Екимджиев и адв. Александър Кашъмов, представляващи, съответно – Асоциацията за европейски интеграция и права на човека и Фондация "Програма достъп до информация". Казано накратко, същността на жалбата се свеждаше до едно изречение: в България комуникацията на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация всеки може да злоупотребява както си иска.
В жалбата се припомняше, че България вече е осъждана за незаконно подслушване, но
не е предприела никакви адекватни мерки за решаване на проблема.
Създаването на Национално бюро за контрол на СРС през 2013 г. също се оказа въздух под налягане…
Така че в 48-ото Народно събрание и интригата, и борбата за контрол на "невидимите" продължава. Независимо от това, че от формална гледна точка мерките в полза на демокрацията стават все по-жестоки. Например – депутатите натовариха председателския съвет на парламента с уникално несвойствената задача за този "административен елемент": най-малко веднъж месечно да привиква за изслушване ръководителите на спецслужбите и да получава информация по актуални въпроси на сигурността.
Ех, както е тръгнало, дали в един момент няма да се окаже, че всичката власт в България – законодателна, изпълнителна, съдебна и представителна, няма да бъде еднопосочно всмукана и асимилирана в полза на парламента?
Подслушване' 2021
Отчет на НБКСРС сочи, че през 2021 г. СРС са използвани спрямо 2632 души, докато през 2020 г. те са били 3042. За миналата година са изготвени 4580 искания за използване на СРС, по които съдиите са постановили 4056 разрешения и 524 отказа. В сравнение с 2020 г., исканията са намалели със 788 или 14. 68 процента.
За 2021 г. са поискани общо 11 963 разрешения за прилагане на СРС, но са издадени с около 1000 по-малко – 3496 – за наблюдение, 3796 – за подслушване, 3500 – за проследяване.
