Войната в Украйна е превърнала сръбската столица Белград в новата Казабланка на Европа. Руски предприемачи, мениджъри и обикновени руснаци, избягали от руския президент Владимир Путин, са намерили убежище в сърцето на Сърбия. Това е мирна инвазия, породена от желание за нормален живот между бизнеса и семейството.
Според юристи по имиграция, четирима от всеки пет потенциални клиенти са руснаци. Адвокатите им дават правни съвети и документи и ги свързват с агенти по недвижими имоти в столицата, която тихичко се е превърнала в приветливо убежище за хиляди руснаци след руското нахлуване в Украйна преди осем месеца. Новодошлите са регистрирали над 2 хил. фирми и дори са подпомогнали пазара на недвижими имоти. Мнозинството от тях държат да се установят за по-дълъг период от време след като през септември Путин обяви военна мобилизация на гражданите.
В началото на войната всичките клиенти са искали да наемат жилища, но през последните месеци са завалели запитвания за покупката им и не само за получаване на жителство, но и за да останат да живеят в тях. Тези промени, в комбинация с ескалиращите атаки на Путин в Украйна, превръщат връзките на Сърбия с Русия във все по-неудобен актив. Лидерите на Европейския съюз, към в западната ни съседка иска да влезе отдавна, предупредиха президента Александър Вучич, че родината му трябва накрая да реши на чия страна е след отказа да подкрепи санкциите срещу Москва. Но проруските настроения, дори да не одобряват Путин, са дълбоко вкоренени в Белград. Вучич пък заявил на 17 октомври в реч пред сръбските служби за сигурност, че сръбската столица се е превърнала през последните седмици в Казабланка, визирайки града от филма от 1942-а като място, наводнено от шпиони и бежанци от войната.
Над 100 хил. руснаци и няколко стотин украинци са отишли в Сърбия от началото на конфликта, като 17 хил. от тях са получили разрешения за жителство, твърди Вучич. Останалите са се прехвърлили в други държави или са останали в страната като туристи. Сръбският президент добавил, че когато Сърбия има гости от Русия, те разкриват агентите от западните служби, които ги следят, а когато има гости от Запада – противниковите агенти.
Мнозинството интелектуалци и аристократи, избягали от Болшевишката революция през 1917-а, намериха подслон в Европа, но днес – стотина години по-късно, руските емигранти-противници на официалната политика на страната си, имат незначителен шанс в Стария континент. Сърбия обаче позволява на руснаците да влизат в страната без виза, първоначално за 30 дни, а националната авиокомпания има полети за Москва и за още три руски градове.
Руското присъствие в Белград пък лесно се забелязва. Една от забележителностите е хотел "Москва" в стил "Ар нуво", а малко под него е руският културен център. Руският енергиен гигант "Газпром" пък спонсорира най-успешния сръбски футболен отбор "Цървена звезда Белград". Анкети сред руснаци пък показват, че те са щастливи, че са открили толкова приветливо място за живот.
Белград позволява на новодошлите да се настанят при сравнително приемливи условия, поне в сравнение с Москва, възможност да се презаселят, да започнат бизнес или поне да предприемат следващата си стъпка. Руснаците са основали 2321 малки фирми в Сърбия през тази година, повечето – в столицата – сериозен скок от едва 158 през цялата 2021-а, по данни на сръбския бизнес-регистър. Руснаците са раздвижили и пазара на недвижими имоти, като наемите са скочили над два пъти в Белград заради растящото търсене, според жилищни брокери. За среден апартамент с една спалня в централната част на столицата вече искат поне 600 евро на месец (срещу 300 евро в началото на годината), което оставя без алтернатива много местни, чиято средна месечна работна заплата е около 800 евро.
Руснаците са дошли в Сърбия на три вълни: първата – основно професионалисти или богати индивиди, преместващи бизнеса си, за да избегнат санкциите; втората – семейства през лятото; и сега – най-голямата, след като Путин нареди мобилизация.
