Историческият факултет на Великотърновския университет излезе с Обръщение към всички институции и медии за съобразяване с доказаната историческа истина за точната дата, на която се отбелязва гибелта на Васил Левски.
По стар стил тя е 6 февруари 1873 година. Според действащия Григориански календар за XIX век се добавят 12 дни към датите от Юлианския календар – така наречения стар стил. Така се получава 18 февруари по нов стил, а не 19, както грешно се чества от години.
Историците дават пример с правилното датиране на раждането на Левски – 6 юли по стар стил и 18 юли по нов стил.
Датата 18 февруари вече е залегнала във всички учебници по история. От 2009 година в историческата столица на България – Велико Търново и в редица български градове, обесването на Васил Левски се чества на тази дата.
Призивът на учените – историци е за отговорно отношение към един от най-великите българи и за организиране на поклонението пред паметта му в София и други големи градове на 18 февруари.
В обръщението си учените поясняват, че през последните години науката ясно се произнесла в полза на датата 18 февруари и на тази дата в редица български градове се организират и провеждат както официалните поклонения пред паметниците на Апостола, така и конференции, срещи, дискусии във връзка с идеите и делото на Васил Левски.
Историците подчертават, че въпреки доказаната грешка, че 19 февруари не е точната дата на кончината на Левски по нов стил, т.е. по въведения през 1916 г. в България и неотменен и действащ досега Григориански календар, все още всенародното поклонение в София и в други големи градове е на 19 февруари. Тази дата е свързана повече с подписването на Санстефанския предварителен договор и възшествието на император Александър ІІ на руския престол (по стар стил).
Обяснението, че въпреки доказаната грешка честването се прави „по традиция“ на 19 февруари, защото хората „са свикнали“ с тази дата, е твърде неубедително, смятат историците.
Съзнателното повтаряне на грешката всяка година на 19 февруари не е добър атестат за историческата култура и отговорното отношение към един от безспорните национални герои на няколко екипа управляващи и техните съветници през последните три десетилетия.
В обръщението си историците напомнят и няколко важни исторически факта от новата българска история, датирани правилно по новия стил.
Така например честването на рождението на Васил Левски винаги е ставало на 18 юли, т.е. точно 12 дни
след датата на раждането му, която по стар стил е 6 юли. Първото руско-османско споразумение – „Основи на мира“ и подписаното веднага след него Одринско примирие, сложило край на военните действия в хода на руско-турската война от 1877-1878 г., правилно е датирано на 19/31 януари 1878 година.
Подписването на предварителния Санстефански договор на 19.02.1878 г. по стар стил, правилно се изчислява по новия стил с 12 дни разлика на 3 март и това е така от 1916 г., когато със закон и указ се въвежда Григорианският календар. Същото се отнася за датата на обявяването на Руско-турската война 12/24 април 1877 г., за подписването на Берлинския договор на 1/13 юли 1878 г., за началото на Шипченската епопея на 9/21 август 1877 година.
Никой не спори, че денят на рождението на Христо Ботев, който е 25 декември по стария стил, с 12 дни разлика по новия става 6 януари. Няма възражения и срещу новия стил (18 септември) на обявеното на 6 септември 1885 г.
Съединение на Княжество България и Източна Румелия. Спазен е законът за въвеждането на Григорианския календар от 1916 г., постановяващ само към датите от ХХ в. да се добавят 13 дни, когато обявяването на независимостта
на България на 22 септември 1908 г. по нов стил се датира на 5 октомври.
Единствено по отношение датата на гибелта на Апостола се проявява многогодишно и съзнателно упорство да не се прилага точно законовото изискване за добавяне на 12 дни към датите от ХІХ век. Продължаващото години наред неточно отбелязване на кончината на Васил Левски на 19 вместо на 18 февруари е грубо пренебрегване на доказан и неоспорим исторически факт.
Това не е въпрос на авторско мнение или каквото и да е субективно тълкуване. По този начин организаторите на поклоненията на неточната дата 19 февруари показват неуважително отношение и към историческата истина, и към самия Апостол, съзнателно отдавайки почит към неговото дело и идеи не в деня на неговата кончина 18 февруари, а на следващия ден 19 февруари, който е свързан с други исторически събития.
Историците поставят въпроса какво послание отправят управляващите през годините с това незачитане и публично демонстрирано пренебрежение към доказана историческа истина?
И правят следното допускане:
"Може би това, че историята е второстепенна наука, която е обречена да бъде зависима от силните на деня и да обслужва политическите целесъобразности на всяка власт?"
"С такова отношение към паметта на Апостола трудно ще спазим завета му, че всичко се състои в нашите задружни сили! А идеите и заветите на Васил Левски са най-голямото богатство, което той ни е завещал", категорични са авторите на обръщението.
Те обясняват и че ако някой се опитва да спекулира със съображението, че през 1951 г. е приет „закон за отменяване на всички закони и законодателни актове, издадени преди 1944 г.“, то трябва ясно да се отговори, че отмяната не засяга въвеждането на Григорианския календар през 1916 година.
Ако законът от 1951 г. съдържаше и отмяна на указа на цар Фердинанд І от 1916 г., утвърждаващ приетия от Народното събрание Закон за въвеждане на Григорианския календар, то денят 20 ноември 1951 г., когато е обнародван въпросният закон в „Държавен вестник“, трябваше да се обяви за 7 ноември 1951 г., аналогично
на промяната, извършена през пролетта на 1916 г., когато 31 март е последван от 14 април.
Следователно, законът от 1916 г. за въвеждане на Григорианския календар в българската държава не е отменен и е редно стриктно да се прилага.
Настоящото Обръщение е прието на заседанието на Факултетския съвет на Историческия факултет на ВТУ на 3 ноември 2022 година.
Росица Рускова
