“Предложеният от служебното правителство на президента Радев механизъм за въвеждане на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на енергийните компании е, меко казано, скандален.”
Това заявява главният икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов в позиция, публикувана в сайта на Института.
Икономистът обяви, че внесеният в Народното събрание законопроект, който в спешен порядък бе одобрен в бюджетна комисия, е нагъл опит за безобразен по мащаб подарък за „Лукойл“.
Солидарната вноска предвижда фирмите, производители на петрол, газ и рафинерии да внасят финансови вноски на основата на "облагаемите свръхпечалби, осъществени през 2022-ра година".
Богданов обясни, че привидно мотивите за избрания подход препращат към регламента на Европейския съюз за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Но той описа предложението като: "измиване на ръцете" или "замазване на очите" от типа – ето, правим нещо за горивата, при това използваме европейски подход, така че не ни занимавайте повече."
Лъчезар Богданов заяви, че законопроектът в действителност не постига нищо. По думите му България е издействала дерогация на ембаргото за руски петрол в полза на "Лукойл". Руският петрол се продава с отстъпка от пазарната цена – ако сравним с "Брент", разликата е между 23 и 35 долара на барел за месеците от началото на войната. След влизане в действие на забраната на 5 декември вероятно спредът отново ще нарасне, но Богданов предпочита да се допусне, че той ще се запази на ниво около 25 долара на барел.
Така възможността да купуваме по-евтин петрол ще се материализира в допълнителна „свръх“ печалба от около 100 милиона долара на месец, или над 1.2 милиарда долара на годишна база. Тази оценка отразява средномесечните количества обработен петрол по данни на НСИ, както и посочените ориентири за натоварването на рафинерията в годишния финансов отчет за 2021 година.
И така, само от това, „Лукойл“ ще получи допълнителна чиста печалба от близо 2.5 милиарда лева. Само че тя няма да се види в отчетите на рафинерията в Бургас. Години наред „Лукойл“ концентрира печалбите от дейността си в свои дъщерни компании извън България, и съответно тук е хронично на загуба и не плаща никакви данъци.
Още повече, че от 2021 г. тези нейни действия формално са "признати" – рафинерията преминава към "бизнес-схема процесинг (ишлеме)", като заплащането е на база себестойност на преработката плюс надбавка. Накратко – в България остават само средства да се изплатят заплати, ток, поддръжка на машините плюс мъничко отгоре. През 2021 г. Лукойл Нефтохим Бургас отчита печалба, преди да си плати данъците от 75.2 млн. лева.
Богданов обясни как ще се приложи новата мярка според внесения от служебното правителство законопроект: "Свръхпечалба" е всичко, което надхвърля с повече от 20% средната печалба за четирите години 2018-2021 година. От рафинерията, както вече стана известно, твърдят, че са много губещо предприятие и въпросната историческа печалба е отрицателно число. Според европейския регламент, който България заявява, че иска да приложи чрез този конкретен законопроект, в такива случаи за база се приема нула. През 2022 г. и 2023 г. вероятно рафинерията ще се покаже леко нараснала – с 20-30% – печалба заради увеличените количества преработка. И това при положение, че отново не видим счетоводно творчество и не се декларира загуба.
Икономистът разиграва и оптимистичен вариант – рафинерията да увеличи декларираната печалба с 1/3 и вече да покаже 100 млн. лева. Според предложения в проекта законов механизъм вместо 10 млн. лева корпоративен данък, компанията би платила 33 млн. солидарна вноска и още 6.7 млн. лева корпоративен данък.
В обобщение Лъчезар Богданов твърди, че така чаканият обещан механизъм ще върне в държавата под 30 милиона лева, докато с "другата ръка" България ще е предоставила "бонус" от 2.5 милиарда. Това по изчисленията на икономиста означава, че ако отстъпката на руския петрол догодина стане 30 или 35 долара, компанията ще получи подарък от 3 млрд. или 3.6 милиарда лева.
Съвсем ясно и за третокласниците е, че и 99% от нула пак е нула – с други думи, когато една компания манипулира финансовия си резултат по свое усмотрение, няма как да го обложиш, с каквато и да е ставка.
В крайна сметка Богданов предлага решение, което според него ще бъде работещо. Вноската да се налага като специфична стойност на базата на количества внесен и преработен руски петрол от рафинерията. Размерът на вноската за всеки барел руски нефт може да се определя периодично според отстъпката в цената на "Уралс" спрямо "Брент", а обхватът може да е както общите количества, така и само онези от тях, насочени в последствие за продажба на вътрешния пазар.
Обхватът и конкретната формула могат да се приемат по начин, при който да има баланс между постигането на максимални приходи във фонда за компенсации на потребителите и запазването на икономически стимул за рафинерията да поддържа дейността си и да печели.
Богданов подчертава, че единствената легитимна причина България да настоява за дерогация от ембаргото срещу Русия е българските потребители да получават по-евтини горива. А това по никакъв начин не означава, че страните в Европейския съюз и българските граждани ще приемат резултатът от дерогацията да са няколко милиарда повече в швейцарската сметка на руския петролен гигант.
