Великобритания е на прага на дълбока рецесия в хода на битката на "Бенк ъф Инглънд" със силния инфлационен натиск – процес, който може да струва на икономиката поне половин милион работни места. На редовното си съвещание на 3 ноември английските централни банкери направиха най-голямото лихвено увеличение за последните 33 години – с цели 75 базови пункта, следвайки примера на "по-големия брат" – Федералния резерв. С което качиха базовата кредитна лихва на Острова на 3% – най-високата стойност от 14 години насам. Те прогнозират, че безработицата може да скочи до малко над 5%, дори кредитните разходи да останат стабилни, а БВП да се свие с 1.7% през следващите 18 месеца и да не се възстанови за период от три години.
Тази перспектива показва насрещните ветрове, които трябва да преодолее правителството на поредния нов премиер Риши Сунак до следващите избори в очакване на планирания пакет от орязване на разходите и данъчни повишения, който трябва да бъде огласен на 17 ноември. И въпреки че икономистите са спокойни, че "Бенк ъф Инглънд" и министерството на финансите изглежда работят отново заедно след като зле премерения опит за налагане на пакет от стимули прекрати премиерската кариера на Лиз Тръс, резултатът ще е горчиво лекарство за британските поданици.
Решението на "Бенк ъф Инглънд" е поредният знак, че икономиката на Обединеното кралство се раздалечава от Съединените щати и перспективата за "меко приземяване" се топи. Председателят на институцията Андрю Бейли се придържа към по-щадящ сценарий и предупреждава, че пазарите вкарват в цените прекалено много лихвени увеличения за страната му. Което е в рязък контраст с шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който заяви на 2 ноември, че лихвените проценти вероятно ще стигнат по-нагоре от очакванията и че пазарите подценяват максималното равнище.
Бейли обаче трябва да търси труден баланс. Инфлацията е най-висока за последните четири десетилетия – 10.1% или пет пъти над целевата стойност на "Бенк ъф Инглънд", което принуждава централните банкери да продължават да качват лихвите, за да предотвратят спирала на трудовите възнаграждения. Оспорвайки залозите на инвеститорите за нива над 5% обаче, той помага на финансовото ведомство да стабилизира публичните финанси. Министър Джеръми Хънт търси пари да запълни бюджетна дупка от 30 млрд. брит. паунда и по-ниските вноски за лихвени плащания по раздуващия се правителствен дълг биха имали сериозен ефект. Всеки 1% прогнозиран спад на краткосрочните лихви спестява на кабинета около 10 млрд. паунда.
Целта и на "Бенк ъф Инглънд" и на министерството на финансите е да ограничат периода, в който и бизнеса и домакинствата търпят лишения от високите лихвени проценти. След повече от десет години с лихви под 1% английските централни банкери качиха кредитните разходи на осем порции от декември 2021-а, за да овладеят препускащата инфлация. Това, успоредно с пазарния шок, предизвикан от данъчните редукции на Тръс, изпрати ипотечните лихви над 6 процента. Бейли се надява кредитната тежест на собствениците на жилища да спадне след последните скокове, заплашващи да прибавят по 3 хил. паунда годишно към сметките за обслужване на заем за средно голям апартамент.
Позицията на "Бенк ъф Инглънд" предполага връщане към периода отпреди 44-дневното деструктивно управление на Тръс. Тя противопостави фискалната на паричната политика, слагайки единият крак на спирачките, а другият – на скоростите, според определението на Международния валутен фонд.
Въпреки песимистичната прогноза на английските централни банкери, реалната картина може да е още по-тежка. Сунак и Хънт подготвят фискални ограничения в размер на 35 млрд. паунда извън обявеното на 3 ноември затягане на паричната дисциплина, като нито едно от двете обстоятелства не е отчетено в прогнозите на "Бенк ъф Инглънд". Те предполагат, че лихвените проценти не трябва да отиват много по-нагоре, ако изобщо бъдат повишени още. Очакванията са инфлацията да достигне максималните 10.9% през тази година и да се върне на 2.16% в рамките на две години, ако лихвите се задържат на сегашните 3 процента.
Проблемът е, че по-слабият ръст на лихвените проценти ще натисне надолу паунда, който продължи да пада срещу зелените пари на 3 ноември след решението на "Бенк ъф Инглънд". По-евтината валута обаче оскъпява вносните стоки и качва инфлацията. В следобедните часове на търговия на 4 ноември английската национална валута се търгуваше по курс 1.1230 долара за един брит. паунд.
