Синдикати и народни представители от ПП "Продължаваме промяната" обсъдиха днес в Народното събрание позициите си за удължаването на бюджета за 2022 г., както и параметрите на бъдещия за следващата година, както и като цяло необходимата политика по доходите. Срещата се осъществи по инициатива на "Продължаваме Промяната".
От страна на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в дискусията участваха главният икономист на организацията и директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) Любослав Костов и консултантът по социална защита Ася Гонева.
Представители на КТ "Подкрепа" бяха вицепрезидентът на синдиката инж. Иоанис Партениотис и икономическият съветник Ваня Григорова.
В обсъждането от страна на ПП се включиха съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев, както и Даниел Лорер, Андрей Гюров, Искрен Арабаджиев, Калоян Икономов и акад. Николай Денков.
Бившият финансов министър Асен Василев представи предложението на парламентарната си група за бюджета за 2023 година. Според политиките, заложени в него, е необходимо увеличение на минималната работна заплата от 710 на 860 лева. Предвижда се ръст от 50% на данъчните облекчения за деца и около 2.5 млрд. лв. допълнителни разходи в пенсионната система. В предложението на "Продължаваме промяната" е заложен и дефицит от 2.1 процента.
Позицията на партията е, че удължаването на бюджета за 2022 г. и замразяването на минималната работна заплата ще бъдат пагубни за много хора. Съпредседателят ѝ Кирил Петков изрази надежда първата политическа сила ГЕРБ-СДС да промени мнението си и да подкрепи предложението за внасяне на нов бюджет.
Любослав Костов заяви: "Бюджет за 2023 г. трябва да има". Той посочи, че представеното предложение отговаря в много отношения на исканията на синдикатите. Според него най-важното е да бъде съставена политика по доходите, която компенсира инфлацията. Синдикатите смятат, че инфлацията не се движи от потреблението. Напротив, стимулирането на потреблението чрез увеличаване на доходите стимулира икономическия растеж на държавата.
Костов призова представителите на "Продължаваме промяната", както и всички други парламентарно представени партии, да търсят по-активно диалог и решения на спорните въпроси, свързани с доходите. И да бъдат качествено разглеждани и обсъждани политики, които биха били в полза на гражданите, независимо от това коя политическа сила ги предлага.
Любослав Костов припомни също, че е емпирично доказано, че минималната работна заплата няма отрицателно влияние върху бизнеса. А напротив – с повишаването на минималните възнаграждения се увеличава заетостта, което се наблюдава и у нас през последните години. Той допълни и че според Директивата за адекватни минимални заплати тя трябва да бъде поне 50% от средната за страната, но това е долният праг. Основната цел в перспектива е минималната работна заплата да достигне заплатата за издръжка.
На срещата бе коментирана и темата за въвеждането на необлагаем минимум. Изтъкна се, че данъчно-осигурителната ни система е рестриктивна. Един човек на минимална работна заплата поема по-голяма осигурителна тежест от друг, работещ със заплата от 10 хил. лева.
В края на разговорите Кирил Петков призова представителите от КНСБ и КТ "Подкрепа" по време на утрешния протест, 11 ноември, да се фокусират върху това да убедят всички партии от Народното събрание да разсъждават като синдикати.
