Въпреки противоречивите послания, отправяни от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и категоричността на ПП, че няма да се коалират с ГЕРБ, нито ще търсят подкрепата им, през този уикенд сякаш се увеличиха надеждите, че ще има редовен кабинет. Оптимизъм се долавя в интервюто за БНР на депутата от ГЕРБ и зам.-председател на парламента Росен Желязков. "По-осезаема е възможността за конструктивно поведение и редовен кабинет в рамките на този парламент. Положението е по-оптимистично, отколкото беше преди двайсетина дни. При тази подредба, в която няма ясно изразено мнозинство, наративът е важен. Преди година се говореше, че ГЕРБ не трябва да е във властта, а сега се казва, че трябва да поеме отговорност. Ние ясно заявяваме, че трябва да има редовно правителство и ще работим за това, дори да не участваме в него. Без такова, този парламент ще функционира до края на тази година. В най-тежкия момент държавата ще остане без орган, който може да приема съществените закони за развитието на страната", каза той.
Малко по-рано, отново пред БНР, депутатът от ПП Даниел Лорер заяви, че успехът на мандата на ПП зависи от отношението на ГЕРБ към такава ситуация. Според него "моментът за пречистване на ГЕРБ" ще бъде вторият мандат на "Продължаваме промяната". Той все пак повтори, че от партията му няма да търсят никаква форма на коалиционно споразумение с Борисовата формация. Това би било правителство на малцинството, но ще бъдат заложени 16-те политики на ПП и вероятно това ще бъде основата на управлението, което те ще предложат.
ГЕРБ ще предложи правителство, но държи да има ясна политическа подкрепа, посочи Желязков. "Широката парламентарна подкрепа е въпрос на политическа отговорност. Следващият редовен кабинет трябва да има програма с ясен хоризонт на действие и той трябва да е поне до следващите местни избори", счита той.
Според него президентът Румен Радев успокоява, а не бави процедурите. "Политическите партии имат време да говорят за бъдещето, а не за миналото. Когато получим мандата, ще проведем разговори с всички около програмен формат. Ако не получим подкрепа от ПП и БСП, тогава възможността да не се стигне до гласуване в зала не е малка. Отиваме на втори мандат, където ние няма да дадем нашата подкрепа", закани се депутатът от ГЕРБ, но побърза да допълни, че политическата логика диктувала да не казват "никога". "Ако ПП балансират своите виждания в политически аспект към ГЕРБ и за публичните финанси при управлението на страната, може да говорим за подкрепа на правителство с втория мандат. Стават чудеса, особено преди Коледа", допълни Желязков.
Третият мандат би предопределил посоката на политическите разговори, обясни Желязков. "Ние бихме дали подкрепа при няколко условия. Държим на устойчивост на социалните политики и преминаване през трудния период, както и да има ясно фокусирана подкрепа за уязвимите групи, а не под общ показател. Разходите трябва да се управляват разумно. Важна е посоката и усилията за влизане в еврозоната и Шенген. Не просто като постигане на конкретна дата, а за облекчаване на лихвения натиск, който предстои. Трябва да има разумно управление на бюджетното салдо. От това зависи нашата подкрепа", изтъкна още зам.-председателят на парламента.
Той уточни, че хората от партията му разчитат на прогнозите, които Министерството на финансите и БНБ правят за следващата година, а от ПП говорели за оптимистични сценарии, които всъщност били "произволно боравене с числа". Оттам идвали и основните разминавания на ГЕРБ с втората политическа сила. "За 2023 година прогнозите са за ръст с едва 1%, дължащ се на световните процеси. Тази тенденцията очертава и консервативния вариант. Но това не обрича на провал третия манда", каза още депутатът.
По думите му ще е "грехота" да се прекрати работата на това Народно събрание. А политическа наивност би било се правят нови опити и избори. "Този парламент работи добре. Структурира се бързо и прие правилника си", категоричен е той.
Един служебен кабинет не може да внася предложения за дългосрочни политики, смята Росен Желязков. А удълженият бюджет според него означава да се изпълняват всички влезли в сила нормативни актове, които предвиждат допълнителни бюджетни средства: "Ние не просто ще изпълняваме бюджета за 2022 година, а и онези политики, предвидени за 2023 година чрез тяхното увеличаване – това примерно означава увеличение на пенсиите и други такива мерки. Временното удължаване на бюджетната рамка гарантира допълнителните разходи. Няма как парламентът да направи един предизборен сватбарски бюджет, за който да не е ясно кой ще го изпълнява и как ще се финансира. Това крие риск държавата да се окаже в неплатежоспособно състояние."
Зам.-председателят на ДПС Халил Летифов пък цитира пред Националното радио изказване на Бойко Борисов през седмицата, според което този парламент работи добре и че ще бъде жалко, ако не се състави правителство. "ГЕРБ и "Продължаваме промяната" седнаха на една маса, за да говорят за приоритетите и нуждите на българските граждани. Искрено се надявам, че ледовете се пропукват, защото това е в интерес на страната", коментира той. Позова се и на проучване на Галъп, според което 56% от българите очакват да бъде съставено правителство, а при нови избори не би се променило съотношението на силите в Народното събрание.
"През последните 20 години се управлява чрез коалиции. Абсолютно мнозинство на една политическа сила не е имало. Гледайки тези данни, ние сме длъжни да преглътнем егото си и тясно партийния интерес, който взима връх в разговорите до момента. Трябва да достигнем до няколко общи за страната ни приоритета, свързани с решаването на основните кризи – енергийната, социалната и политическата. Липсата на диалог говори за политически недостойно поведение и немощ. Политическата криза води до недоверие към инвеститорите и сред българските граждани", смята Летифов.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък каза пред bTV, че ПП и ГЕРБ преговаряли за кабинет. "Някак си всички изригнаха щастливо, че партиите си говорят", посочи тя. Според нея обаче това било "имитация на преговори", докато Народното събрание взима решения "в мътни води" като например инвестиционният проект за новите изтребители F-16, влизането в еврозоната и предоставянето на оръжия за Украйна.
