През 2023 г. по линия на оперативните програми на ЕС България ще може да получи финансиране в размер до 3.4 млрд. лева. Това обяви евродепутатът Андрей Новаков, избран от листите на ГЕРБ. Информацията стана ясна след приключилите късно снощи тристранни преговори за годишния бюджет на Европейския съюз.
Новаков, вече седма година подред, е единственият българин, който участва в преговорите между Еврокомисията, Съвета на ЕС и Европейския парламент.
"През 2023 г. страната ни ще получава плащания само по вече започнати преди години проекти от стария програмен период. Настоящият период 2021-2027 г. у нас на практика не е започнал, защото доскоро нямахме нито една одобрена програма, а и нито един проект не е изпратен за предварително одобрение. Това фактически означава, че по отношение на кохезионната политика към днешна дата страната ни все още е нетен донор и не очаква никакви плащания от Брюксел," поясни Новаков.
Одобреното за България финансиране е предвидено за вече стартирали инвестиции и проекти по линия на Структурните и Кохезионния фонд, както и Общата селскостопанска политика. Според предварителните разчети на Европейската комисия общо за транспортна и градска инфраструктура, подкрепа на бизнеса и иновациите, околна среда, заетост и образование България може да очаква до 1.9 млрд. лева. Средствата са от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост.
За развитие на селските райони и земеделието са предвидени до 890 млн. лв., а за директни плащания и пазарни мерки в подкрепа на стопаните – до 1.5 млрд. лева. До 268 млн. лв. се предвиждат по механизма REACT-EU за възстановяване от COVID-пандемията. Това ще е и последната година, в която държавата ще може да се възползва от плащания по инструмента.
Общият размер на бюджета на ЕС за 2023 г. възлиза на 169 млрд. евро. По рано Европейският парламент гласува и прие позицията си за преговори за бюджета. Андрей Новаков е настоял за над 50 млн. евро увеличение на средствата в шест направления. Сред тях са допълнителни средства за инфраструктура за цифрови услуги (така наречения Механизъм за свързване на Европа), подкрепа за дейността на ключови европейски структури като Европейската прокуратура, ОЛАФ, Европейския фонд за отбрана (ЕФО), подкрепа за военната мобилност и задействане на Инструмента за финансово подпомагане на управлението на границите и визовата политика.
