Докато по-голямата част от Европейския съюз намалява гарантираните от държавата пандемични заеми, италианските фирми все още имат планини от подобни задължения, което затруднява усилията на кабинета да им помогне да преодолеят последната криза на растящите енергийни разходи.
Италианските компании са имали в балансите обезпечени от правителството кредитни линии за рекордните 123.2 млрд. евро към 30 юни срещу 118 млрд. евро в края на предишното тримесечие, по данни на Европейския банков орган (ЕБО). Ботушът трябва да погасява най-високия гарантиран от държавата дълг в еврозоната, въпреки че той не е най-голямото стопанство в региона.
Това поставя новосформираното правителство на премиера Джорджия Мелони в затруднено положение: как и до каква степен да подкрепи фирмите, които в момента се борят с по-високи разходи, най-вече енергийни сметки, в условията на бързо охлаждане на икономиката. Кабинетът прилага помощен пакет, позволяващ на компаниите да разсроват енергийните си задължения за две години и предоставя на доставчиците на природен газ и електричество държавна гаранция в размер на 90% от стойността на преоформените сметки.
Всяка допълнителна помощ под формата на заем просто ще отложи проблема и ще остави фирмите със сериозно задлъжнели корпоративни структури, които могат да станат невъзможни за обслужване, ако фирмените приходи и печалби намалеят в рецесиона среда. Която, според прогнозите на МВФ, е напълно възможна: международният кредитор предвижда 0.2% спад на италианското стопанство през 2023-а.
Гарантираните от държавата пандемични заеми са отпуснати през 2020-а когато коронавирусът нанесе внезапни и повсеместни поражения на бизнеса по света и корпорациите се нуждаеха спешно от евтини източници на ликвидност.
В момента обаче, в условията на възходящ лихвен цикъл и охлаждащ се растеж, много италиански фирми установяват, че им е трудно да предоговорят или да изплатят задълженията си. Някои дори не успяват да изпълнят условията по кредитните договори.
Всяка страна членка на Европейския съюз е разработила собствен план за публично гарантиране на пандемичните заеми. В Италия рамката се нарича "Гаранция Италия" и изисква от компаниите да кандидатстват за финансова линия от банка, която впоследствие търси държавно обезпечение чрез експортната кредитна агенция SACE или държавната банка "Медиокредито чентрале-Мезоджорно. След като получи зелена светлина, кредиторът отпуска заема. Гаранцията покрива между 70% и 90% от размера на новите кредитни линии – най-високото държавно покритие от 84.8% от общия обем отпуснати заеми срещу 78.9% в Испания и 65.8% във Франция, по данни на ЕБО. Общо, Италия, Испания и Франция имат около 90% дял в обезпечените от държавата заеми в еврозоната, които все още не са издължени.
Гаранциите са предлагани на компаниите от целия кредитен спектър, дори на високорисковите (junk). Банките пък охотно са предоставяли кредитни линии заради щедрото правителствено покритие. С най-големи кредитни експозиции сред кредитните институции са "Интеза Санпаоло", "Уникредит" и "Банко БПМ".
Качеството на тези активи е доста спорно, но за банките това не е главоболие заради държавните обезпечения. Така че ключовият въпрос е кога и как ще бъде погасен целия дълг?
Очевидно за всички е, че някои от заемите ще трябва да се реструктурират, като най-лесният начин е да се удължат срокове за изплащане. Това ще зависи в най-голяма степен от мястото на кредита в капиталовата структура и от неговия рейтинг.
В Италия тези задължения са на доста високи позиции в капиталовата структура, което означава, че те рябва да се погасяват с приоритет спрямо другите дългове при сценарий на преоформяне. Вече има и предложения от експерти за разработване на рамка за третирането им в случай на превръщането им в необслужваеми.
Двете структури, издали гаранциите – SACE и "Медиокредито чентрале" нямат екипи, които да управляват проблемни кредити. Поради което агенцията за управление на дълговете "AMCO-асет мениджмънт" към италианското министерство на финансите работи по платформа, наречена "Проджето глам", чрез която банките да прехвърлят гарантираните от държавата заеми на дружеството. Проектът все още не е финализиран, но няма и повод за паника, защото корпорациите не нямат скорошни падежи. Основната част от обезпечените от правителството заеми е дължима след 2024-а, по информация на ЕБО. Рим обаче със сигурност ще рябва да побърза с решението на проблема.
