Дипломатите на Европейския съюз прекратиха преговорите за тавана на цените на руския суров петрол, защото Полша и Прибалтийските държави смятат прдложенията на Брюксел за прекалено щедри към Москва. Очакваше се решение в нощните часове на 25 ноември, но позициите били толкова непримирими и раздалечени, че обсъжданията ще бъдат подновени на 28 ноември, твърдят запознати с въпроса лица.
Блокът е хванат в клопката на спора колко стриктен трябва да е ценовия лимит, предложен от Г-7. Варшава и балтийските републики са бесни на варианта 65 щ. долара за барел – равнище над сегашните стойности, на които Москва продава черното си злато. Полша иска и допълнителни санкции, механизъм за преразглеждане и котировки под пазарните, твърди старши дипломат от блока. Държавите, които са активни в бизнеса с корабен превоз на черно злато, най-вече Гърция, искат по-висок ценови лимит, за да поддържат търговската активност. на високи обороти
И докато поляците и колегите им от Прибалтика са се запънали за тавана, разпрата не докосва сърцевината на конфликта, заложен в идеята: държавите трябва да избират между два приоритета, които са почти невъзможни за удовлетворяване. Единият е да се лиши Русия от приходи за продължаване на войната, а другият – да не се допуснат потенциални болезнени скокове на петролните котировки, които биха могли да поразят глобалното стопанство.
Преговорите са инфарктни, защото 65 долара за барел лимит е над цените, които Русия вече приема от купувачите (бел. ред. – около 52 щ. долара за барел за базовия сорт "Уралс" през миналата семица). Което ще помогне на Москва да продължи обичайния си бизнес.
Междувременно, изтичат последните дни до крайния срок (5 декември) когато влиза в сила забраната на ЕС за внос на руско черно злато и пораженията върху пазара вероятно ще са по-големи, ако въпросният ценови таван не бъде приет. Още повече, ден по-рано – на 4 декември – е последното за годината съвещание на ОПЕК+ за пазарните квоти за януари, които могат да бъдат орязани допълнително.
Вашингтон смята, че ценови скок, предизвикан от санкциите на Брюксел, може да помогне на руския президент Владимир Путин и в същото време да е унищожителен за глобалната икономика.
Кремъл пък първоначално заплаши, че ще откаже да продава суров петрол на всеки купувач, подписал ценовата летва, но впоследствие обеща да размисли. Добре информиран източник обаче твърди, че Москва подготвя президентски указ, който ще забрани на руски компании и на търговци, които купуват руската суровина, да я продават на фирми и държави, подкрепили ценовия механизъм. Декретът на практика няма да позволи каквото и да било позоваване на ценовия таван в контрактите за руското черно злато или петролни продукти и ще забрани те да се товарят за държави, приели рестрикциите, допълва пожелалият анонимност източник.
Не е ясно какъв ще е ефектът от ценовия таван или от указа на Кремъл върху търговията на черно злато, защото формалните защитници на ограниченията вече се въздържат да купуват руските суровини. Така че мерките на практика са насочени към другите едри клиенти, най-вече Индия, които няма да имат достъп до западните застраховки или други корабни услуги, ако плащат над лимита.
През последните седмици петролните котировки паднаха, отчасти заради очакванията, че ценови лимит за руската суровина ще помогне тя да продължи да се доставя на световните пазари и ще тушира натиска върху тях. Фючърсните контракти на суровият петрол сорт "Брент" с доставка през януари 2023-а приключи седмичната си търговия на 83.63 щ. долара за барел, а на американският лек суров петрол WTI – на 76.28 долара за барел.
