Русия е загубила "завинаги" Европа като най-големия клиент на електроенергия, заяви шефът на Международната агенция по енергия (МАЕ) Фатих Бирол днес на конференция, посветена на енергетиката, предаде Ройтерс.
МАЕ очаква производството на руски суров петрол да бъде намалено с около 2 милиона барела дневно до края на първото тримесечие на идната година, заяви Бирол в кулоарите на конференцията.
Европа внася рекордни количества руски газ по море, съобщава в. "Файненшъл таймс". Вносът на руски втечнен природен газ (ВПГ) е нараснал с над 40 процента между януари и октомври тази година спрямо същия период година по-рано, което показва, че континентът не се е освободил напълно от зависимостта си от Москва за доставките на синьо гориво, макар транспортът по газопроводите да е почти напълно спрян.
Руският ВПГ се равнява на 16 процента от европейския морски внос на газ за съответния период. Макар общият обем от 17,8 млрд. куб метра да е сравнително малко спрямо вноса на газ по тръбопроводи, достигащ 62,1 млрд. куб метра, той все пак оставя Европа уязвима от използването на енергията като оръжие от страна на Кремъл, отбелязва изданието.
"Някой ден Путин може да се събуди и да каже "ще спрем да изпращаме ВПГ за Европа, което ще принуди региона да купува от дори по-скъпия спотов пазар", предупреждава Ан-Софи Корбо, изследовател на глобалните тенденции в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Русия би могла също така да отклони пратките към страни, които изпитват остра нужда от ВПГ, като Бангладеш или Пакистан, продавайки на ниски цени, за да "получи политически ползи" и "да окаже натиск върху европейците", допълва тя.
По-голямата част от руския ВПГ идва от съвместния проект "Ямал ВПГ", чийто мажоритарен собственик е руската "Новатек", а останалите дялове са поделени межди френската "Тотал" (Total), китайската Си Ен Пи Си (CNPC) и китайски държавен фонд. Малко под 10 на сто от акциите на "Новатек" същевременно са собственост на държавния концерн "Газпром".
Срещу руския газ не са наложени санкции заради значимостта му за енергийната сигурност на европейските страни, припомня "Файненшъл таймс". Кремъл се възползва от това, постепенно намалявайки тръбопроводните доставки след нахлуването в Украйна, което доведе до скок на цените и провокира криза с разходите за живот за гражданите на континента.
