Засиленото търсене на стоки и услуги като че ли започва да измества ограниченото предлагане от пандемията и войната в Украйна като двигател на ценовия ръст в Съединените щати, според новите индикатори, съставени от икономисти на Федералния резерв.
Това предполага, че инфлацията е по-вероятно да продължи битието си дори след като пандемичните и военните поражения започнат да избледняват и да мотивира битката на американските централни банкери срещу нея.
Новото проучване обаче съдържа и свидетелства за инфлационен натиск от страна на предлагането, което показва колко трудно е да се отдели влиянието на двата фактора върху цените. Това е стар икономически проблем и той наистина е от значение за паричната политика: ако битува усещането, че инфлационният мотор е от страна на предлагането, а не на потреблението, то и Федералният резерв трябва да е по-внимателен със затягането на паричната дисциплина.
За да идентифицират различните двигатели на инфлацията, икономистите на американската централна банка са се съсредоточили върху връзката между стойностите на отделните стоки и услуги и количествата от тях, които купуват потребителите.
В онези категории, в които цените и количествата се движат в една и съща посока, инфлацията се класифицира като продукт основно на търсенето; когато цените растат, а количествата намаляват, основният двигател е предлагането.
По правило, инфлацията на потреблението се смята за по-упорита отколкото на предлагането, но новите изследвания на Федералния резерв показват, че това заключение не е чак толкова очевидно.
Срещу вятъра
Предпочитаната инфлационна мярка на американските централни банкери – т. нар. "базов ценови индекс", от който са изключени високо колебливите цени на храните и енергията, се очаква да се охлади до 5% през октомври, което ще стане ясно когато бъдат публикувани последните данни на 1 декември. Показателят беше 5.1% годишно през септември и през същия месец за първи път откакто през лятото на 2021-а инфлацията тръгна нагоре, движеният от търсенето ценови натиск е надделял над предлагането в годишните числа, според анализите на клона на Федералния резерв в Сан Франциско.
Сериозно възражение срещу това заключение е, че има все още значима "двусмислена" категория от стоки и услуги, които не се вписват категорично в набора от данни нито на потреблението, нито на предлагането, и които са около една пета от всичките. Което означава, че търсенето все още е "виновно" за под 50% от цялата базова инфлация.
Съществува и друг проблем: движеният от потреблението инфлационен натиск не изисква непременно по-твърд отговор от централната банка под формата на по-високи лихвени проценти.
Той зависи от обстоятелството доколко бързо се очаква да избледнеят ефектите от него – допълнителен елемент, който изследват икономистите на клона на Федералния резерв в Бостън. Според икономическия експерт на банката Вячеслав Шеремиров, "упоритите шокове на търсенето изискват много по-значимо "снишение срещу теченията" отколкото преходните поражения". Неговото изследване показва, че след като инфлацията в дадена категория стоки и услуги бъде идентифицирана като дължаща се на потреблението или на предлагането, трябва да се предприемат допълнителни стъпки за класифицирането й като временна или постоянна. В интервю за медиите Шеремиров посочва, че "в действително е констатирал, че необичайно упоритата компонента на търсенето в исторически план не е типична" и че "по правило, по-голямата част от нея идва от преходни източници".
Жилищният ефект
В изследването на клона на Федералния резерв в Сан Франциско жилищата играят голяма роля от страната на потреблението, отчасти заради огромното им тегло в месечните бюджети на домакинствата. Проучването на банкерите от Бостън обаче констатира, че не е толкова безспорно да се класифицира жилищният ефект като постоянен инфлационен източник на търсенето. Вместо това икономистите идентифицират други категории от сектора на услугите, най-вече свързаните с пътуванията като цени на самолетните билети и на хотелите, като най-упорити "сътрудници" на предизвикания от потреблението инфлационен натиск.
Това отговаря на масовото харчене на натрупаните по време на пандемичните карантини спестявания след активизирането на отделните ниши на услугите, въпреки че до юни 2022-а, когато приключват анализите на икономистите от Бостън, ефектът е започнал да намалява.
Марк Занди – главен икономист на "Мудис аналитикс" в Уест Честър, щат Пенсилвания, който прави подобни "ценово-количествени" изследвания, констатира, че
натискът на потреблението е достигнало върховата си точка през пролетта и лятото на 2021-а след като одобреният Американски спасителен план и изобилието от ваксини насърчи разходите.
И че оттогава шоковете на предлагането са изстреляли инфлацията до най-високите равнища за последните четири десетилетия.
Този инфлационен натиск също започва да отслабва напоследък, което означава, че инфлационен двигател отново може да стане потреблението. Което обаче ще съвпадне с по-ниски инфлационни равнища: очакванията са общата инфлация да падне под 3% до края на идната година.
Занди прогнозира, че "ако нищо не се промени, то след шест или след 12 месеца отсега нататък инфлацията ще е феномен по-скоро на търсенето отколкото на предлагането", но ще е по-ниска и няма да предизвиква тревога. Той допълва, че тя е проблем в момента, защото произтича от предлагането.
