През периода между януари и август България бе нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата сметка отчете положително салдо в размер на 3.1 млрд. евро. Това е записано в тримесечния „Икономически преглед“, изготвен от БНБ. Той представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие
През разглеждания период общо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс беше отчетен излишък от 1.3 млрд. евро при 1.1 млрд. евро през януари-август миналата година. За нарастването на излишъка допринесоха всички статии на текущата сметка с изключение на търговското салдо. В резултат на тези обстоятелства брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за периода януари – август се понижиха с 458.6 млн. евро.
Данните от анализа на БНБ показват, че през деветте месеца се наблюдаваше тенденция към
ускоряване на годишния растеж на депозитите
на неправителствения сектор в банковата система. Тази динамика се определяше от ускоряването на годишния растеж на депозитите на нефинансовите предприятия, за което допринесоха отслабването на инвестиционната активност на фирмите в условията на повишена несигурност в икономическата среда и нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията.
Отмяната през третото тримесечие на годината на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер от страна на големите търговски банки представлява фактор с възможно влияние за преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на депозитите на домакинствата от началото на второто шестмесечие на 2022-а.
Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор продължи да се ускорява
през осемте месеца на тази година, което бе по-силно изразено при фирмените кредити. Повишението на цените на основни суровини и материали и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки стимулираха фирмите да търсят банков ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси. Започналото от септември повишение на номиналните лихвени проценти по фирмените кредити, което отразява обръщането на лихвения цикъл в еврозоната, вероятно допринася за наблюдаваното забавяне на годишния растеж на кредита за предприятията в края на третото тримесечие на годината.
Растежът на кредита за домакинствата продължи да следва тенденция към плавно ускоряване под влияние на все още ниските нива на лихвените проценти и продължаващото ускорение на инфлацията при потребителските цени, които създават предпоставки за повишено търсене на финансов ресурс за покупка на недвижими имоти и стоки за дълготрайна употреба с цел съхранение на стойност.
Рискове
Предвид високата инфлация в САЩ и в еврозоната Федералният резерв и ЕЦБ предприеха допълнителни мерки за затягане на паричните си политики. Двете централни банки продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти ще продължи и през 2023 година. Тези процеси във външната среда предполагат отслабване на външното търсене на български стоки и услуги, формиране на неблагоприятни ценови условия на търговия за страната и влошаване на условията за финансиране както на правителството, така и на частния сектор през третото и четвъртото тримесечие на тази година.
