Никола Янков
Явно миризмата на избори е много силна, защото не мога по друг начин да си обясня рефлекса да се унищожава репутацията на страната ни сред партньорите ни от ЕС. И то в момент, когато всички политически партии – особено парламентарно представените – трябва да се мобилизират и да говорят в един глас по начин, който ще увеличи, а няма да унищожи шансовете ни за приемане в Шенген. Призивът на Радан Кънев в това отношение остана като глас в пустиня.
Прекрасно написаните анализи, изброяващи в най-големи подробности всички дефицити на обществото ни, са чудесни за предизборна кампания, но изключително вредни точно в този момент, когато подобни "опорни точки" – далеч не толкова добре написани – се чуват като общи политически аргументи против членството на България в Шенген от някои държави в ЕС.
Политически аргументи, които нямат нищо общо с правната рамка и изискванията за членство в този съюз. Освен че донаписват докладите на правителствата на страните, противопоставящи се на членството ни в Шенген, българските политици, посипващи обилно и публично с пепел главите ни в момента, не постигат нищо друго. Проблемите на обществото ни
не са се променили особено за последните 10 години,
поне откакто Цацаров бе избран за главен прокурор. Всичко това е добре известно и е писано и говорено публично хиляди пъти.
Тези проблеми кулминираха в протестите от 2020 година. Но точно в този момент да се крещят от най-високи трибуни в концентриран вид всички негативни неща, които могат да се кажат за държавата ни, е направо безотговорно.
Такива действия се основават на две еднакво вредни за държавата ни логики:
- така или иначе нямаме шанс да ни приемат в Шенген в момента, така че няма смисъл да се пробваме изобщо сега и по-добре да се хвърлим в агресивно предизборно говорене; и
- по-добре е да не ни приемат в Шенген скоро, за да стане доста по-зле в България, "да им уврат главите" най-накрая на тъпите избиратели и да спрат да гласуват за ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане".
Както и да го въртим, винаги е или 1), или 2), а при някои хора са и двете заедно.
Прощавайте, но това е безумно политическо поведение. Това показва, че партиите, претендиращи да са най-големите привърженици на европейската интеграция на страната (Шенген и еврозона), всъщност са се отказали от този свой деклариран приоритет в средносрочен план. Ако това е действително така, добре е избирателите да знаят за тази промяна. Защото действията им в момента са насочени точно в обратната посока. И – независимо дали го съзнават или не – са в жалък унисон с всички спонсорирани от Русия играчи:
както с "крайно-десните" партии в ЕС, противопоставящи се на интеграцията на България,
така и с местните руски проксита Възраждане и БСП.
Интеграцията на България в Шенген и еврозоната е решението за проблемите в обществото ни. Отказът днес от този процес само ще задълбочава разликите между интегрирана Европа и неинтегрирана България – до степен, в която в един момент интеграцията ще стане невъзможна. Все едно да бутаме разкачен вагон след отдалечаващ се влак. Разкачен, защото е леко мръсен, с традиционно непочистена тоалетна, скърцащи врати и духащи прозорци.
Оставен на гара Балканска, този вагон постепенно ще ръждяса, окачването му ще се счупи, подът и покривът ще изгният. Това ли искаме да се случи с България? Това ли предлагат тези, които ентусиазирано тръбят в момента, че България не заслужава да е част от общото европейско пространство, подчертавайки шумно всички недостатъци на страната ни и разрушавайки по този начин все по-хилавата ни връзка с ЕС?
Бъдещето на страната ни извън Шенген и еврозоната
няма да доведе до решаване на нито един от недостатъците на обществото ни,
а само ще ги задълбочи. ЕС ще получи сив буфер на юг от Дунав, на който – чрез подхвърляне на някой или друг милиард евросубсидии годишно – ще може да се ограничава мигрантският поток.
Но ето ви едно непопулярно мнение:
По-добре е България да се откаже от всякакви европейски средства през следващите 10 години, включително от парите по т.нар. "План за възстановяване и устойчивост", отколкото да остане извън Шенген и еврозоната днес. Заслужава си такова предложение да се направи на най-високо политическо ниво веднага.
Приобщаването на държавата ни към групата на развитите западни демокрации струва неизмеримо много повече. И обратно –
окончателното изпадане на България от групата на развитите западни демокрации
ще ни струва неизмеримо много повече.
Ако някой не вярва в това, едва ли може да бъде убеден с аргументи. Но все пак, нека дам някои.
Размерът на чуждите инвестиции в България след приемане в Шенген и еврозоната ще е в пъти над обемите на "европейските фондове". Техният мултипликаторен ефект ще трансформира икономиката на страната и ще доведе до динамичен растеж на БВП и доходите. Това ще са пари, изхарчени по много ефективен начин – за разлика от харчените от чиновници европейски средства. Тези инвестиции няма да дойдат в България, ако не сме в Шенген и еврозоната.
Цените на българските предприятия ще са три до четири пъти по-високи, ако България е член на Шенген и еврозоната. Цените на имотите тук ще са два пъти по-високи. Само разликата в оценката на българските предприятия
ще е десетки пъти над размера на "загубените" европейски средства,
ако се откажем от тях в замяна на незабавна интеграция. И обратното – ако не сме в тези съюзи, трудът и състоянието на българските предприемачи и граждани ще са оценени в пъти по-ниско.
В икономиката съществува нещо, което се нарича "ефект на богатството" (wealth effect). Това е усещането у хората, че са забогатели, защото имотите и другите им инвестиции (в акции, в собствен бизнес и т.н.) са поскъпнали значително. Това кара хората да гледат с оптимизъм на живота, да харчат и инвестират повече, да имат повече деца.
Получава се положителен кръговрат на растеж и благополучие. В България такъв период имаше между 2001 и 2007 година. Това бе и периодът с най-високи чужди инвестиции. Но този ефект има и обратна страна – когато
цената на собствения ти бизнес, имот и други инвестиции намалява,
тогава човек е притеснен, ограничава се във всяко едно отношение, намалява потреблението и инвестициите, и в края на краищата се получава стагнация и рецесия.
От българските политици днес зависи по кой път ще поеме страната. Безотговорно би било да се заложи на вариант, в който доминиращата логика е "колкото по-зле, толкова по-добре". Не, няма да е по-добре. Нито за хората, нито за политиците, които мислят по този начин.
Отговорното поведение в момента би било да се консолидират всички партии около общо послание към партньорите ни от ЕС, че България заслужава и настоява да не бъде изолирана от останалите членки на съюза. Днес. Предизборната кампания трябва да почака. Защото в този момент това не е предизборна кампания, а кампания срещу България, срещу българския бизнес и срещу българските граждани като цяло.
_____________
* Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.
