Днес, 8 декември, в рамките на заседанието на парламентарната комисия по културата и медиите на актуални въпроси ще отговаря служебният ресорен министър Велислав Минеков.
След него депутатите ще изслушат ръководителите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българската библиотечно – информационна асоциация и Съюза на народните читалища.
На предишното заседание на комисията, на 24 ноември, бяха представени най-наболелите проблеми в сектор "Сценични изкуства".
Тогава председателят на Съюза на артистите в България – Христо Мутафчиев настоя за 1780 лв. стартова заплата за сектора, като заяви:
„Не съм съгласен с 20% увеличение на единния разходен стандарт при сценичните изкуства, най-малкото защото трябва да се мисли малко по-перспективно. Работните заплати на хората в сектор „Сценични изкуства“ са унизително, цинично ниски.
Когато подписахме браншовото споразумение преди две години и началната стартова заплата беше 900 лева, тогава положението беше различно, защото нямаше инфлация, нямаше високи цени на енергия и ток, парно, газ. Но днес смятам, че единният разходен стандарт трябва да стане поне седем лева – т.е. 50% и малко отгоре, за да може директорите на театри да имат възможността и свободата да увеличат работните заплати, така че началната за сектора да стане минимум 1780 лева.“
Елианка Михайлова – главен експерт на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерството на културата – от своя страна посочи, че е необходимо средното увеличение на единния разходен стандарт да е 20%, като уточни, че има различни категории и единният разходен стандарт не е еднакъв за всички сценични изкуства – на едни места е 3.50 лева, на други – 8.50 лева.
„Но ние ще се вслушаме в това, което кажат нашите колеги, защото те знаят какво е необходимо за издръжката на един институт“, посочи Михайлова.
От своя страна Анастас Попдимитров – председател на работодателите в областта на културата обяви, че ако бъдат приложени европейските стандарти за това как трябва да изглеждат сцените и с какви възможности трябва да разполагат, то всички театри ще трябва да затворят.
Директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев се съгласи с думите на Попдимитров и уточни:
"Дори и Народният театър „Иван Вазов“, който е с най-добрата сцена в България, не отговаря на изискванията за безопасност според европейските стандарти. Ние, в България, нямаме стандартизация, която да е преведена към действащо законодателство, ние нямаме фирми, които да поддържат сценичната механизация у нас.
И ако в момента тръгнем да строим нов театър или нова концертна зала, ще изпаднем в парадоксалната ситуация да ни липсват специалисти. И ние, в продължение на 30 години, не надграждахме, а напротив – ние рушахме, за да стигнем до ден днешен. И не са важни парите – тях ги има – важен е принципът, по който трябва да продължим.
Няма в Европа толкова ниско ниво на стопанисване на сградния фонд, защото отговорността за неговото поддържане е прехвърляно към директорите на съответните театри – но без бюджет и без средства", подчерта Васил Василев.
Той открои и още един проблем при сценичните изкуства – липсата на държавна задача. По думите му трябва да е зададено колко български класически представления театрите трябва да поставят, колко световни заглавия и това трябва да засегне всички сценични институти в страната.
"Защото ако имаме правилната политика, тогава няма водещи да бъдат само Народният театър и само театрите в София, но те ще имат конкуренция в лицето на театрите в Силистра, във Враца и в Монтана – защото средствата и базите ще бъдат достатъчно добри, за да се създава добър театър", обясни Василев, който преди да застане начело на Народния театър, е бил директор на Плевенския театър.
Васил Василев коментира и последния скандал в институцията му – конфликтът между режисьора Александър Морфов и пиара на театъра – Велислава Кръстева. Морфов надраска вратата на стаята на Кръстева, възмутен, че на последните парламентарни избори тя е придружавала Ахмед Доган в избирателната секция и така бе заснета в компанията на почетния председател на ДПС.
По думите на Васил Василев става дума за междуличностен конфликт между двамата служители на театъра – Александър Морфов и Велислава Кръстева и той некоректно е определян от някои медии и публични фигури като политически.
След това Василев запозна парламентарната комисия с хронологията на събитията:
"След спечелване на конкурса на Народния театър „Иван Вазов“ за директор, поканих няколко човека, които по моя преценка имаха качествата и компетентността да дадат принос за реализирането на моята програма. Познавам Александър Морфов, с който започнахме съвместна работа още в Плевенския театър, където го поканих да постави "Антигона" и това създаде предпоставка да продължим заедно в Народния театър. Поканих го не само за да възстанови в театъра своите досегашни успешни постановки, но и да постави нови заглавия, като поеме и особено важната позиция на главен режисьор на Народния театър.
За Явор Гърдев – мотивите ми да го поканя – бяха също свързани със съвместната ни работа. И Захари Карабашлиев включих в тандема с Явор Гърдев заради очакванията си към тях за нови, съвместни проекти. Ангажирах Велислава Кръстева на позицията пиар, заради впечатлението, което имах от нейната целеустременост и находчивост в подходите й за представяне на идеи.
При приемането на поканата Александър Морфов не е поставял никакви условия и изисквания за партийна и политическа съвместимост между него и останалите колеги. Не е поставял и други субективни изисквания, за да приеме направеното от мен предложение за назначаване в Народния театър „Иван Вазов“. Последващите събития нямат логично обяснение за мен, защото в сферата на културата свободата на възгледите и политическата принадлежност не могат да бъдат предмет на лустрация.
Културните институти не могат да бъдат трибуна на политическа пропаганда, но е право на всеки творец да има своята партийна принадлежност, защото ние сме пълноправни членове на обществото с всичките отговорности, произтичащи от това.
Проявявам разбиране към повишената емоционалност на творците и специфичната им индивидуалност – на изразните форми и на взаимовръзката със заобикалящата ги среда, но това по никакъв начин не може да води до нарушаване на чужди права и създаване на конфликти, застрашаващи нормалното функциониране на колектива и отсъствието на диалог. Затова бях стъписан от разразилия се конфликт между Александър Морфов и Велислава Кръстева.
Искам да напомня, че в изпълнение на служебните си задължения Велислава Кръстева не е дала по никакъв начин израз на своите политически възгледи и партийна принадлежност, но появата й, широко отразена в медиите, като придружаващо лице на изявен политик в деня на парламентарните избори на 2 октомври, е изтълкувано от Александър Морфов като демонстрация, несъвместима с ангажиментите й в Народния театър "Иван Вазов" и форма на политизиране на културния институт.
Последваха медийни публикации и реакции на някои лица – между които и на настоящия министър на културата в служебното правителство – Велислав Минеков – по време на пресконференция на министерството и в телевизионно интервю.
Той окачестви случващото се като война. Точните му думи са:
"Тази война води до тежък разпад. Такова нещо в Народния театър не се е случвало. Персоните не са една, персоните са няколко, които той е назначил и които нанасят тежък политически оттенък. Когато се опетнява името на национален институт, когато работата спира, когато там хората се чувстват прогонени, когато имена напускат, нещата имат друга светлина и това не е политическо, а това е щета върху сцената и самия театър."
След като Васил Василев припомни думите на Минеков, той коментира, че действията на министъра издигат междуличностния конфликт на по-високо ниво, дават му определена насока, като го обвързват с фигурата на директора и в крайна сметка целят неговото дискредитиране.
Господин Динев