Развиващите се пазари ще се наложи да намерят 2.5 трлн. щ. долара през идните пет години, за да покрият разходите за обслужване на външния си дълг в условията на възходящ лихвен цикъл когато по-бедните нации се борят да рефинансират задълженията си, показва модел на независимия институт с идеална цел Finance for Development Lab.
Констатациите, публикувани от парижкия институт и с подкрепата на фондация "Бил и Мелинда Гейтс", са направени при предположението, че лихвените проценти ще се повишат с 400 базови пункта над равнищата си от 2019-а, а паричните единици на развиващия се свят ще се обезценят с 10% спрямо щатския долар. Finance for Development Lab оценяват условията в 113 държави, като Китай и Русия са изключени от списъка, както и някои страни, за които липсват данни.
"Сегашните цени на финансиране правят обслужването на дълга доста сложна задача, като пикът се очаква през 2024-2025-а", пишат авторите на доклада, основан на модел, наречен "Задаващата се дългова криза". Те допълват, че "ако тези условия се задържат, сериозната ликвидна криза може бързо да прерасне в широко разпространена криза на неплатежоспособността".
Развиващите се стопанства с по-слаби източници на приходи вече поеха удара от растящите лихвени проценти и натрупаните задължения в резултат на шоковете от последните години, между които пандемията от КОВИД-19 и руската инвазия в Украйна, качили съществено цените на храната и на енергията в световен мащаб. По-бедните нации дължат по-голяма порция от заемите си на търговските кредитори, които предлагат по-къси срокове до падежа, а капиталовите пазари са до голяма степен недостъпни за много правителства.
Общият дългов товар на тези икономики се очаква да скочи до 4.3 трлн. щ. долара през 2026-а от 2.9 трлн. долара през миналата година и 2 трлн. долара през 2016-а, посочват авторите на проучването Чарлз Албинет и Мартин Кеслер. Според техния сценарий 35 държави ще прекрачат, по тяхното определение, "рисковия праг за обслужване на дълга", срещу 22 стопанства в момента. А броят на африканските нации от района под Сахара ще скочи от сегашните 10 на 18.
Средното съотношение на разходите за обслужване на дълга към постъпленията на държавите от долния слой на диапазона страни със средни доходи – категория, включваща икономиките от Гана до Ел Салвадор, ще се качи от 10% през 2020-а на 15 процента. Тази стойност за някои нации ще надхвърли бюджетите им за здравеопазване и образование.
Няма да липсват и икономики, които ще се ударят в т. нар. "дългови стени" когато настъпят падежите по задълженията им. За африканските страни под Сахара, без Южна Африка, се очаква допълнително увеличение от 9 до 10 млрд. долара на средствата за погасяване на еврооблигациите през 2024-а и 2025-а срещу 2.5 млрд. долара през 2019-а. Държавите от Латинска Америка ще трябва да платят 17.5 млрд. долара по падежи през 2025-а срещу 9 млрд. долара през 2023-а.
Авторите на изследването предупреждават, че са необходими разработени стратегии за избягване на дългова криза. Те посочват, че "за много стопанства истинската опасност идва от увеличението на разходите за обслужване на задълженията", поради което "е крайно необходима да се намали цената на кредитите и да се гарантира устойчивост на шокове". Те предлагат "някаква форма на просрочия или предоговаряне на заемите", които да дадат глътка въздух по време на шока. И смятат, че размерът на помощта от глобалните финансови институции за развитие ще трябва да се увеличи.
