Тази седмица ще остане в хрониките на историците, описващи пътя на България към еврозоната с мащабната бизнес конференция в Sofia event center, която мина под надслов "България в еврозоната – предимства и възможности".
Един от участниците в нея – председателят
Атанас Пеканов: Позитивите от влизането на България в еврозоната доминират над евентуалните рискове. На първо място влизането в еврозоната ще бъде ясен сигнал затова, че България иска да бъде част от ядрото на европейските процеси, че иска да бъде ефективен участник в тях, а не в периферията и че иска да гради активно своето бъдеще.
Това ще се случи, първо защото членството в еврозоната ще бъде съществен репутационен бонус – ще повиши както доверието в страната ни, така и кредитния ни рейтинг, а освен това ще поддържа лихвите по-ниски.
Това ще бъде и съществен импулс за всички експортно ориентирани малки и средни предприятия, ще помогне и на сектора на туризма, както и на институционалната ни конвергенция, ще бъде натиск за реформи в страната ни.
Отпадането на трансакционните разходи ще бъде импулс за българската икономика, който ще се отрази и на благосъстоянието на българските граждани.
Освен позитиви за бизнеса членството в еврозоната ще има позитивен ефект и върху конвергенцията на доходите и съм благодарен за отговорната и зряла позиция на най-големият синдикат на България – КНСБ. Благодаря им за тяхната подкрепа- влизането на еврозоната ще доведе до по-висока икономическа активност и заетост, и съответно нарастване на доходите.
И не само това – влизането в еврозоната – от момента, в който всички заплати вече са евро, ще даде възможност за повече съпоставимост и за повече прозрачност при сравненията със средноевропейските доходи и по този начин ще бъде инструмент и за по-бързото им достигане и конвергенция към тях. И аз съм сигурен, че Пламен Димитров ще бъде доволен, когато отиде при бъдещи правителства и се бори за път към минимална работна заплата – но не от 850 лева, а от 850 евро – за ужас на финансовото министерство, най-вероятно.
Има ли рискове?
Всеки такъв голям процес има рискове. Ние не можем да замълчим за тях, но рисковете не са онези, за които се говори – увеличаване на инфлацията, напротив –не сме видели такава тенденция в другите страни, които са приели еврото.
Това са страхове, които се подклаждат, но тяхната емпирична обосновка – не може да бъде намерена. Да, има риск от спекула в отделни търговски обекти и това е нещо, за което институциите трябва да работят, за да бъде пресечено. И аз съм изключително благодарен на Министерството на финансите и на БНБ, които именно в момента подготвят страната ни и всички институции как това да се случи.
От една страна ще има пресичане на тези спекулативни практики чрез комуникационна кампания, като тя ще е насочена най-вече към по-възрастната част на населението, към най-младите и към по-отдалечените части на страната.
Това ще е единият способ – другият – това ще са институциите, да бъдат на място си и да имат ясни механизми, чрез които да санкционират неправомерни практики и по този начин да защитят българските граждани.
Всички тези аргументи бяха валидни и преди – защо сега точно трябва да станем членове на еврозоната?
През последните две години светът се промени коренно – намираме се в среда с много и различни кризи, които идват една след друга. В тези години еврозоната и ЕС като цяло успяха да реагират адекватно и да изградят механизмите, които ги правят по-силни. На първо място това бяха механизмите на паричната политика, която отговори на първоначалния шок от пандемията през март 2020 г., след което отговори и с допълнителни програми – програмата на ЕЦБ , в която имаше вградена гъвкавост – нещо, което помогна да се намали стресът на финансовите пазари, помогна ни да избегнем дълбокия шок и дълбоката рецесия и подпомогна и по-бързото икономическо възстановяване. От страна на фискалните мерки Европа взе общото решение да има такъв механизъм, с който да се справи с кризата и също, когато беше обявено това решение през май и юли 2020 г. това даде допълнително доверие на финансовите пазари и не наблюдавахме сътресенията, които наблюдавахме в Европа преди 10 години.
Защо? Вчера, в Стокхолм, Хан бернандке произнесе неговата Нобелова лекция, на когото основният му принос към икономическата наука е така нареченият финансов акселератор – ускорител – това е идеята как финансовият сектор, когато бъде подложен на риск, може да засили и да ускори икономическата рецесия, ако няма мерки, които да възпрат това. Когато кредитирането пресъхне, това води до последващи шокове и до последваща загуба на икономическа активност, загуба на заетост и стагнация на доходите.
През 2020 г. и през 2021 г. Европа не допусна това именно с оглед на взетите мерки. По отношение на паричната политика България, отчасти, абсорбира тези мерки, но не участваше във взимането на решения за тях. По отношение на фискалната политика – част от мерките се обсъждат на първо място в еврогрупата, но България все още не участва в тази група. И именно в тази среда – в среда на голяма несигурност – в която се намирахме в началото на годината на много кризи – икономическа, енергийна и криза на доставките и в която ще останем и през следващите години – в тази среда на растящи лихвени проценти за България е важно да бъде част от еврозоната и да използва тази котва на стабилността – втората най-използвана валута в света – еврото. Тогава ние ще взимаме участие и във всички решения – ние, така или иначе, в момента ги абсорбираме, но много по-добър вариант и за нашия суверенитет е ние да сме там – на масата – да участваме в решенията и по този начин да градим една по-силна и ефективна България и смятам, че обществото ни ще спечели от това.
