Вицепремиерът Атанас Пеканов пред “БАНКЕРЪ”
Еврото ще ускори догонването на европейските заплати, а левът е стабилна валута, защото е вързан към него.
Г-н Пеканов, съществува ли някаква пряка или косвена взаимна зависимост между приемането на една държава в Шенгенското пространство и в еврозоната – в Брюксел имат навика да обвързват различни сюжети с общи правила?
– Трябва да гледаме голямата картина. А тя – в глобален мащаб – днес е картина на голяма несигурност, на противоборства. Така че Европа прави грешка, като се занимава с вътрешните си проблеми. Виждаме и грешните сигнали от две държави членки на ЕС, които се противопоставят на влизането на България в Шенгенското пространство. Това се дължи на вътрешнополитически процеси в двете страни. Наблюдаваме засилен миграционен натиск към Западна Европа, за което трябва да бъде намерен виновник. И този виновник обикновено се търси на Балканите, въпреки че сме покрили всички критерии и сами поканихме държавите членки в ЕС да инспектират границата ни. Получихме пълна подкрепа от европейските институции – от ЕК и от ЕП, че сме изпълнили необходимите стъпки за членство в Шенген. Да, ние трябва да работим по върховенството на закона. Такива мерки са заложени по НПВУ, защото още миналата година – докато подготвяхме документите по плана – проведохме десетки разговори с ЕК за реформите, които трябва да заложим. Така ние гарантираме, че тези реформи ще се случат. Парламентът обаче все още не се е съсредоточил върху тях, а трябва да го направи.
Вижте цялото видео от интервюто с Атанас Пеканов ТУК:
Все пак Австрия ни направи лек реверанс, като постави Румъния в пакет с България. Иначе можеше да останем сами извън Шенгенското пространство.
– Това се случи по линия на дискусията в Австрия, че проблемът с миграцията не идва от България, а от Балканите като цяло. Що се отнася до еврозоната, по време на пандемията се видя, че сътресения в банковата система и финансовите услуги в ЕС не се случиха. Еврозоната е по-устойчива, отколкото преди 10 години. Затова мисля, че няма да има пречки да станем част от нея.
И все пак, възможно ли е отлагането ни за Шенген да повлияе и върху планираното въвеждане на еврото у нас?
– Не съм видял такива сигнали. Всичките ни разговори по отношение на еврозоната се движат напред. В последните две седмици президентът Радев имаше разговори на високо ниво с вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис, с президента на Еврогрупата Паскал Донъхю, с Кристин Лагарт. Сътресения по темата няма.
Инфлацията е сред глобалните топ теми на деня, каква роля могат да изиграят централните банки в удържането ѝ?
– Намираме се в трудна ситуация за водещите централни банки. Впрочем те – както Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ, вече реагираха с ударни стъпки – повишаване на лихвените проценти и рекалибриране на част от програмите, започнати по време на пандемията. Всичко това ще доведе до затягане на финансовите условия и паричната политика. Всичко това ще се отрази и върху България – първо върху БНБ, после и върху търговските банки, които ще повишат лихвените си проценти. Тези процесите потискат потреблението и инвестициите, потискат и икономическата активност. В същото време обаче ще потиснат и инфлацията. Първи подобни сигнали виждаме в Щатите, където – след резките стъпки на ФЕД – успокоението, макар и леко, вече е факт. В Европа сме малко по-бавни, но стъпките ще продължат следващата седмица в УС на ЕЦБ.
Аналогични ли са днешните реакции на ФЕД и ЕЦБ с действията, които те предприеха във връзка с кризата от 2008 година?
– ФЕД действа много по-решително, бързо и ефективно. И пазарите повярваха в тези действия. В това отношение критикувам Европа за по-пасивното отношение.
Какъв е волтажът на напрежението в търговските отношения между САЩ и ЕС?
– Редица от мерките, приети наскоро в САЩ отчасти могат да бъдат характеризирани като протекционистки и ще подпомагат основно американските производители.
Ехо от политиката на Тръмп и републиканците ли е това?
– За съжаление по някои линии има продължаване на политиките от времето на Тръмп. Макар да сме дипломатични, напрежение в търговските отношения между САЩ и ЕС има и това си личи от изказвания на водещи комисари като Тиери Бретон, например. Ако няма преосмисляне на тази американска политика, Европа ще трябва да отговори с нова индустриална политика. В противен случай, след новия пакет мерки, одобрени от президента Байдън, голяма част от инвестициите в зеления сектор, ще бъдат реализирани чрез поръчки към американски компании. Това ще ощети много европейския бизнес и затова ЕС трябва да отговори не само чрез мерки за компенсации, но и чрез дългосрочна стратегия как да остане глобален играч. Проблемът е, че в ЕС големите нации търсят решения сами за себе си. Когато Германия вземе едно решение, почти всички останали са принудени да го следват. Най-пресният пример е ценовия таван на газа и тока.
Влизат ли светът и големите икономики в дълго прогнозираната рецесия? И това ли е най-рационалният начин за потушаване на инфлационния пожар?
– Има такива опасения. Но все още съществува възможността за „меко кацане“ на икономиките, без влизане в тежка рецесия. Малкото забавяне на икономическата активност би трябвало да понижи цените. Това е добрият вариант.
У нас вече говорим за българския дизайн на еврото, за сечене на евромонети. Каква е реалната фаза, на която се намираме по пътя към еврозоната, който трябва да извървим до 1 януари 2024 година?
– Тази седмица подписахме меморандум с ЕК и г-н Паскал Донъхю за сеченето на монети, подготвяме се за този логистичен и технически процес. От едната страна на евромонетите ще има български символ – може да бъде българският лев или други символи, на които държим. В същото време се пишат законите за влизане в еврозоната. Така че целта остава 1 януари 2024 година.
Как гледате на агресивната политическа платформа срещу въвеждането на еврото у нас?
– Смятам, че отдаваме по-голяма от реалната тежест на тези гласове. Не мисля, че те са по-силни от гласовете за влизане в еврозоната. В парламента 160 депутати гласуваха за приемане на еврото, 25 бяха против, а 28 се въздържаха. Това е огромно мнозинство. Синдикатите също подкрепят еврото, защото при въвеждането му изравняването на българските и европейските заплати ще стане по-бързо. За ползите на бизнеса е излишно да говоря. Аргументът с националния суверенитет можеше да има логика, само ако България не беше във валутен борд. Левът е стабилна валута, защото е вързан към еврото.
Реформира ли се ЕС по отношение на своите фискални правила?
– През последните две години се случиха доста промени в архитектурата на европейския паричен съюз. По време на пандемията паричната политика беше изключително гъвкава. Маастрихтските критерии бяха заложени преди 30 години. През този период светът се промени много и ние трябва да се напасваме към него, това заяви Валдас Домбровскис. Досегашните фискални правила нямаха достатъчен антицикличен характер – не ни даваха възможност да изразходваме средства по време на кризи, не ни натискаха и да спестяваме в добрите времена. От страна на ЕК предложение за реформи има, но ще е нужна зрялост на държавите членки, за да се обединят около него.
Наскоро бяхте във Виена, известна и като най-добрия град за живеене в света. Безспорно вие прекрасно познавате и Австрия, и столицата й. Кажете – как бихме могли да почерпим опит от тази изключително примерна и прекрасно уредена държава? Говоря за “неща” като зеления преход, икономически и бюджетни политики и тъй нататък?
– Целта на посещението ми наистина беше да обменим малко опит как да вземем добрите практики на Австрия. На първо място – по отношение на Зеления преход ще получим доста средства през следващите няколко години. И затова в момента търсим начини за реализирането им по най-добрия начин. Срещнах се с кмета на Виена и видях, че там на общинско ниво доста добре са рамкирали изпълнението на проектите за монтиране на ВЕИ по покривите на жилищните и обществените сгради, ВЕИ за малките и средните предприятия, как към тях да има системи за съхранение на енергия… Всички тези важни стъпки „говорят“, че тук в България трябва да се подобри значително координацията на локално ниво, ще трябва централната власт по-активно и по-отблизо да комуникира с общините, които най-добре познават състоянието на сградния фонд и потребностите на хората. В Австрия това се случва много по-ефективно, отчасти заради федералната структура на държавата. По тази линия Виена има големи правомощия да прави това и с годините е натрупала огромен опит. Тук тепърва ще трябва да изясним това, тъй като европейските средства идват на централно ниво и могат да бъдат управлявани от министерствата. За мен обаче по-добрият вариант е тези средства бъдат ко-управлявани от общините по даден начин. Но… имаме и положителен пример. Оказа се, че по една линия вече се движим пред тях. Те също имат огромен проблем с факта, че за голяма част от тези инвестиции – ВЕИ-та, за енергийна ефективност – е задължително пълното съгласие на всички живущи. Нещо, което – особено в Балканския контекст – много трудно се случва. Ето този проблем при нас вече не съществува, защото преди няколко седмици ние предложихме, а Министерския съвет одобри „съответните“ промени в Закона за етажната собственост. Надяваме се парламентът да стори същото. Да, мнозинство за вземането на решения за обновяване и ВЕИ по покривите е необходимо, но не е задължително то да е пълно.
Разговарях и с икономическия министър, който също е професор в университета. Двамата сме единодушни, че мина времето за раздаване на помощи за всички. Компенсации за бизнеса са необходими, но за бизнесите, които спестяват, които инвестират в енергийна ефективност, както и намаляват енергийната си интензивност…
А не гонят свръхпечалби на всяка и всякаква цена…
– Точно така. Освен това, той сподели, че никак не е привърженик на ценовите тавани, но ще бъдат принудени да ги наложат, защото Германия вече го е направила. При пряката конкуренция с Германия, австрийският бизнес иска да работи при същите условия.
Добре, при това положение изясниха ли се вече конкретните параметри на отдавна коментирания критерий „Енергийна бедност“? Вече ясно ли е как парите ще отидат точно при хората, които наистина имат нужда от тях? Защото видимо нещата сякаш не напредват особено много.
– Въвеждането на дефиницията „Енергийна бедност“ е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост и ще се случи. Ние вече сме изчистили темата за критерия, т.е. как да определим кои точно са тези домакинства. В момента „чистим“ въпросите около това как това ще се изпълнява на практика – кой ще събира данните, кой ще верифицира тези данни, как ще проверим дали „съответната“ сграда не е вече реновирана и т.н.
Съществува обаче един по-голям казус – за какво да се използва дефиницията „Енергийна бедност“, след като въвеждането й стане факт? Енергийни помощи изплащаме и в момента и обхвата им е около 350 000 лица и домакинства всеки месец. Размерът им даже беше увеличен на 623 лева, доколкото си спомням. Така че енергийни помощи има. С въвеждането на дефиницията „Енергийна бедност“ обаче обхвата ще се увеличи многократно. Българският бюджет и ниската преразпределителна тежест, която е заложена в него през годините, обаче трудно ще издържи на подобно огромно натоварване. Ето защо, докато законодателно не бъде решен този проблем, след въвеждането на дефиницията „Енергийна бедност“ тя ще се използва главно за европейските програми.
Защо?
– Защото хората, които са енергийно бедни, нямат възможност да съфинансират, примерно – за повишаване на енергийната ефективност на сградата, в която живеят. Да, после всички ще спестяват средства, но в началото е важно държавата да поеме тяхната тежест, за да не бъде блокирано изпълнението на целия проект.
Как стои въпросът с „големия асансьор“, наречен ОИСР? Преди известно време, когато вие за пореден път станахте служебен вицепремиер, възникна някаква грапавост между вас и предишния редовен кабинет относно нашата кандидатура. Какво се случи там?
– Това беше една формалност, която – за мое съжаление – не успяхме да комуникираме по най-добрия начин, а някои недоброжелатели леко поизкривиха. Ставаше въпрос за ново решение за сформиране на същата работна група, която трябваше да свърши работата по финализиране на т. нар. първоначален меморандум. Това е изключително важен документ и аз съм изключително доволен, че успяхме да го довършим и в началото на ноември президентът Радев го връчи на главният секретар на ОИСР Матиас Корман.
Звучи като близко бъдеще…
– Напротив, чака ни още много работа. Реформаторските усилия отчасти могат да бъдат сравнение с приемането ни в Европейския съюз. ОИСР има над 100 правни инструмента. Това е правната рамка, която всяка държава трябва да прилага. Много от тях ние покриваме, т.е. вече сме окей. По доста от тях обаче имаме още много работа. Например – околна среда, транспорт, образование, борбата срещу изпирането на пари…
Към края сме вече… Един много интересен факт мина без някой да му обърне кой знае какво внимание:от началото на 2023 г. Германия въвежда базов доход. Вие, като човек със социално мислене, привърженик ли сте на този инструмент, на тази система?
– Аз съм по-скоро към този инструмент. Смятам, че държавата трябва да подпомага икономическата активност и заетостта от гледна точка на бизнес цикъла. Тогава, когато публичните инвестиции и пазара не работят на върха на възможностите си, те. когато икономиката ни е под потенциала си заради някакъв шок или геополитическо напрежение, държавата трябва да прави инвестиции в строго определени сектори. В момента Европа е обединена около разбирането, че такива сектори за зеления преход и дигитализацията. Смятам, че таргетирането и условността все пак са част от нашия социален договор: държавата предоставя нещо, но това носи отговорности към нея и институциите.
