Руската централна банка отправи най-сериозното предупреждение към Кремъл от началото на войната насам, че военновременната мобилизация оголва икономиката откъм работни места и може да окаже възходящ инфлационен натиск. Това се случи по време на пресконференцията на шефката на „Банк России“ – Елвира Набиулина – след съвещанието на руските парични стратези на 16 декември, на което те взеха решение да оставят за втори пореден месец без промяна – 7.5% – основната лихва на страната, каквито бяха и очакванията на икономистите.
Мобилизацията на 300 хил. мъже в комбинация с масовото изселване на руснаци, спасяващи се от фронта, оставя непопълнени работни места точно когато безработицата е близо до най-ниското си равнище в историята на страната и населението намалява. Централните банкери предупредиха на 16 декември, че „капацитетът за ръст на производството на руското стопанство е до голяма степен ограничен от условията на пазара на труда“.
Набиулина пък коментира, че „Банк России“ изпраща на пазара „неутрален сигнал“ за бъдещите си планове и че бъдещите й решения ще „зависят от данните“. Тя обръща внимание, че „заради растящия недостиг на работна ръка фирмените разходи за персонала растат“, което се наблюдава във „фирмите, работещи в секторите на промишлеността, транспорта, логистиката и строителството“. Банкерката допълва, че „ако заплатите нарастват по-бързо от производителността на труда, това може да доведе до допълнително повишение на цените чрез разходите на бизнеса“.
Решението на руските централни банкери слага край на годината на рязко разхлабване на паричната политика, заличило извънредните лихвени увеличения, провокирани от инвазията на Кремъл в Украйна. Насърчена от рязкото понижение на потребителските цени, централната банка изтегли с бързи темпове безпрецедентните мерки, въведени след началото на военните действия в края на февруари, запратили руското стопанство в криза заради санкциите на Вашингтон и партньорите му.
Преди октомври руските парични стратези орязаха лихвата с 12.5% на шест етапа под предвоенните им равнища. А инфлацията, след като достигна върховите почти 18% през април, се забави до около 12% – близо до долния край на прогнозирания от „Банк России“ диапазон. Ценовите очаквания – ключов фактор за банкерите, падна през ноември за първи път за последните четири месеца.
Въпреки че годишната инфлация може да слезе дори под целевите за „Банк России“ 4% през идната пролет, Набиулина обръща внимание, че акцентът ще е върху числата, коригирани съобразно един единствен фактор – проинфлационните рискове. Прогнозите на паричните стратези са за ценови ръст в диапазона 5-7 процента през 2023-а.
Финансовото министерство, което очакваше бюджетен недостиг от 0.9% от БВП, вече предвижда дефицитът да нарасне до 2% от БВП заради намаляващите приходи и увеличаващите се разходи. Което е един от основните мотиви за прогнозата на икономическия екип на агенция „Блумбърг“ за едва 0.5% ръст на руския БВП – наполовина по-нисък от предвоенния.
Междувременно, рублата започна да поевтинява, защото излишъкът по текущата сметка на Русия, който от месеци бе основната причина за силата на валутата, започва да се топи. Бюджетът може да попадне под натиск и от новите рестрикции на износа на руски суров петрол, защото геополитическите рискове не дават признак за успокояване.
Лихвената перспектива е станала толкова неясна, че Набиулина не изключва следващото решение на „Банк России“ да е повишение на лихвите – сценарий, който поне засега не изглежда вероятен. Защото, въпреки завишените инфлационни рискове и по-неблагоприятната перспектива за рублата, руското стопанство все още има нужда от подкрепа.
