Партиите започнаха предизборното наддаване
Има една детска игра, наречена “Лапаница”. Играе се на шахматна дъска. Началната позиция и движението на фигурите са като при шаха. Но има и някои „незначителни” разлики: няма шах и мат, който изгуби всичките си фигури, вкл. Царя, или не може да направи ход, печели играта. Вземането е задължително.
С една дума: печели този, които загуби.
„Лапаница” – това е обобщението на седмицата : над 2 милиарда лева коледни подаръци от бюджета. Хвърлянето на пари от балкона продължава с пълна пара и то неправилно таргетирано и без търсене на ефект.
Допълнителните стимули обаче трябва да се покриват отнякъде, казва депутатът Владислав Панев. Лихвите по държавния ни дълг вече летят нагоре, а няколко емисии бяха неуспешни. Сега даваме пари на определени групи, но после ще натоварим децата ни, изтъква той.
Според Панев доходите могат да растат устойчиво не чрез декрети на парламента. А чрез реформи, които да освободят индустрията от административната тежест, да направят регулаторите да работят по-ефективно и да не пречат. Иначе след голямото раздаване ще последва и голямото повишаване на данъци.
За опасностите пред бюджета не спира да предупреждава и бившият шеф на бюджетната комисия в парламента, сега съветник на служебния финансов министър, Любомир Каримански.
“Популизмът се е развихрил до максимална степен, не за друго, а защото като се гласува промяна в Кодекса на труда за минималната работна заплата, никъде не се казва по какъв начин ще се отрази това в Закона за държавното обществено осигуряване и в бюджета. Там ще се отразят финансовите разчети. Ние нямаме вкаран такъв закон, в който да се отразят финансовите разчети”, заявява Каримански и обяснява, че гласувайки минималната работна заплата да бъде 50% от брутната средна работна заплата, се получава процикличен ефект.
По думите му: “В брутната средна работна заплата участва минималната работна заплата. Когато гласуват, че 50% от брутната заплата трябва да бъде минималната, минималната се вдига. Тя от своя страна вдига средната и се завихря този цикъл. Кой има най-голяма полза от това нещо – дали обикновените хора имат полза от 850 лв. или депутатите имат по-голяма полза, тъй като техните заплати и възнаграждения се базират на брутната средна работна заплата? Когато увеличим минималната работна заплата, увеличаваме възнагражденията и на депутатите”.
Така или иначе, партиите започнаха предизборното надаване като внесоха 16 проекта за промени между първо и второ четене в т.нар. удължителен закона за бюджета.
От БСП предложиха 850 лв. да е минимална заплата за държавен служител, а за всички останали да е минимум половината от средна заплата. Освен това поискаха максималният осигурителен доход да се вдигне от 3400 на 4200 лева, втората година на майчинството да е равна на минималната заплата, да има две преизчисления на пенсиите чрез коефициент за стаж от 1.35 от 1 януари и с актуален осигурителен доход от 1 юли.
Социалистите освен това са за безплатни учебници за всички ученици, еднократни помощи за втори, трети и четвърти клас, за необлагаеми доходи на заплатите на младите хора до 26 г., както и за необлагаем минимум до линията на бедност – от догодина тя ще е 504 лева..
От “Продължаваме промяната” са внесли швейцарското правило за вдигане на пенсиите да се промени и то вече да отчита или 100% от ръста на осигурителния доход, или от инфлацията. Тази промяна те искат и в Кодекса за социалното осигуряване. Настояват и за вдигане на данъчните облекчения за децата, така че от следващата година семействата с едно дете да взимат 900, а не 600 лева. А данъчното облекчение за дете с увреждане да се вдигне от 1200 на 1800 лева.
Хората на Кирил Петков и Асен Василев предлагат също необлагаемата сума върху ваучерите за храна да не е 80 лв., а до 25 % от минималната заплата. Което при минимална заплата от 710 лв. сега, означава 177.50 лева.
Други техни предложения са за 9% ДДС за доставки на ресторантьорски и кетъринг услуги до 31 декември 2023 г., както и бизнесът да плаща първите два дни от болничните на служителите си. Сега работодателят покрива първите 3 дни в размер на 70% от дневното брутно възнаграждение.
ПП настояват също заплатите на медиците да не могат да са по-ниски от тези, които са договорени от колективния трудов договор в сектора, а учителските да са най-малко 125% от средната работна заплата.
От ГЕРБ пък са за отпадане от Кодекса за социално осигуряване на правилото таванът на пенсиите да е 40% от максималния доход. От 1 октомври максималната пенсия вече е 3400 лв. и е равна на максималния осигурителен доход. “Ако този параграф остане в сила наследството на правителството на “Промяната” ще е, че максималният осигурителен доход трябва да се увеличи на 8500 лв. от 1.7. 2023 г.”, пишат от ГЕРБ. Това според тях щяло да има катастрофални последици за високотехнологичната индустрия в България.
ДПС са разписали, че всички данъци от свръхпечалбата на енергийните дружества трябва да отиват в специален фонд и тези пари да се използват за субсидии на уязвимите групи. (Подобно предложение имат и от ПП).
Друго предложение на ДПС е неусвоените пари от общините до края на тази година да могат да се използват за делегирани дейности, включително и за капиталови разходи.
От “Възраждане” предлагат малките и средните предприятия да плащат 5% данък печалба, а не 10 процента.
Впрочем до 13 милиарда бюджетен дефицит за догодина има място за още такива политически предложения.
БРЮКСЕЛ ЛИ РЕШИ ТАКА?
Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов също непрекъснато предупреждава за опасностите от разхитителната надпревара. Той се фокусира и върху твърденията на политици от всякакъв цвят, че ЕС едва ли не ни задължава да вдигнем минималната заплата до ниво, равно на половината от средната.
Трябва да се зачетете, за да разберете, че тази „формула” няма нищо общо с това, което разправят синдикатите и левите партии в парламента. Оставям с впечатление, че никой от законодателите не е прочел тази директива (Directive (EU) 2022/2041), вкл. тези, които се пишат десни, казва Дацов.
И цитира директивата: Предмет. 1. С цел подобряване на условията на живот и труд в Съюза, и по-специално на адекватността на минималните работни заплати на работниците, за да се допринесе за постигането на социална конвергенция във възходяща посока и за намаляването на неравенството в заплащането, настоящата директива установява рамка за:
а) адекватност на законоустановените минимални работни заплати с цел постигане на достойни условия на живот и труд;
б) насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати;
в) подобряване на ефективния достъп на работниците до правата на защита на минималната работна заплата, когато тези права са предвидени в националното право и/или в колективни трудови договори.
4. Настоящата директива се прилага в пълно съответствие с правото на колективно договаряне. Нищо в настоящата директива не може да се тълкува като установяване на задължение за която и да е държава членка:
а) в която формирането на работната заплата става изключително чрез колективни трудови договори, да въведе законоустановена минимална работна заплата;
или
б) да обяви кoйто и да е колективен трудов договор за общоприложим.
От цитирания текст става пределно ясно, че някои депутати си измиват ръцете с „Брюксел така реши”, за да трупат популистки точки.
