В момента минималната заплата у нас е 710 лева. Определя се с постановление на Министерския съвет и е основна
Социалната комисия в парламента прие минималната работна заплата да бъде индивидуална. Това стана с гласуваните изменения в Кодекса на труда, с които „минимална работна заплата“ се заменя с „брутна минимална работна заплата“. В момента минималното работно възнаграждение у нас е 710 лева. Определя се с постановление на Министерския съвет и е основно – това е минималната допустима сума заедно с осигуровките за месечната заплата на пълно работно време. В брутната минимална заплата ще влезе и класът прослужено време.
В началото на декември на първо четене в пленарната зала депутатите решиха размерът на минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца. Вносител на законопроекта за изменение на Кодекса на труда са депутатите от „БСП за България“, но с приетите днес в комисията промени същността на тяхното предложение на практика се променя.
След заседанието на комисията лидерът на левицата Корнелия Нинова определи случилото се днес като абсурд. Съпартиецът ѝ и бивш социален министър Георги Гьоков каза, че на практика с приетото предложение се бламира определянето на адекватна минимална работна заплата за 2023 г. Нинова коментира, че по предложение на ГЕРБ-СДС и с подкрепата на ПП и „Български възход“ увеличение на минималната работна заплата от догодина няма да има. Тя поясни, че според приетите текстове от 1 септември догодина Министерският съвет ще определя минимална брутна работна заплата за следващата 2024 г. „Вкараха в минималната заплата думата „брутна“, което означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лв. В 850 лв. брутна минимална заплата влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. Всичко това досега беше над минималната заплата“, обясни лидерът на социалистите. И допълни, че от левицата на няколко пъти са настоявали тези предложения да бъдат оттеглени. „Нашето предложение беше ясно – минималната работна заплата да е 50 процента от средната работна заплата от 1 януари 2023 г.“, изтъкна тя.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС каза, че са се чули прекалено много разнопосочни мнения, че с предложението в Кодекса на труда, направено от тях, се залага механизъм за определяне на минималната работна заплата за в бъдеще. И добави, че брутната минимална работна заплата включва в себе си всички постоянни плащания, които се дават от работодателя, като извън тази брутна минимална работна заплата могат да бъдат договаряни и допълнителни социални придобивки. Тя посочи, че в понятието влиза и клас прослужено време.
Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната“ предлага също минималната работна заплата да се определя като брутна. По думите му това е важно, предвид целта минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната, която също се изчислява от НСИ като брутна. „В момента искаме да вкараме клас прослужено време в рамките на тази минимална работна заплата“, отбеляза той. Според него предложението на ГЕРБ е подобно, но за разлика от тях от ПП предлагат брутната минимална работна заплата да се определя не на база 12-те месеца от предходната година, каквото е предложението на ГЕРБ, а на база последните две тримесечия, за които има данни от НСИ. Арабаджиев счита, че с предложението на ГЕРБ минималната брутна работна заплата става 765 лв., а ако се приеме тяхното предложение в пленарна зала, нейният размер ще е 868 лв.
