Творческите индустрии у нас създали над 5% от БВП преди COVID-19

Диана Андреева

За дванадесет години културните и творчески индустрии са увеличи приноса си с повече от 1.50 процента.

Преди COVID-19 над 5% от БВП в България е бил акумулиран от културните и творчески индустрии.

По конкретно става дума за 5.67 процента, които са били създавани от 106 000 души, като от тях над 23 800 души са работили в частни микро, малки и средни организации. Според данните от изследването, извършено от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община, София вече се е наложила като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) за периода 2008-2020 година.

За дванадесет години културните и творчески индустрии са увеличи приноса си с повече от 1.50 процента. През 2008 г. той е бил 4.09%, докато през 2020 г. той е вече 5.67 процента и по този показател културните и творческите индустрии са осмият сектор по принос за икономиката ни. Според данните, цитирани от д-р Диана Андреева – Попйорданова – директор на Обсерваторията по икономика на културата, работещите в културните и творческите ни индустрии могат да бъдат горди с приноса си към БВП, тъй като при повечето европейски столици той е между 2 и 6 процента.

Експертката уточнява, че през 2020 г. в столицата се създават повече от 80% от БВП, формиран от културния и творчески сектор.

Водещи области с над 90% концентрация по създаване на добавена стойност в столицата са: филмовата индустрия  -с около 99% принос; софтуерът и видео игрите – с около 84%; рекламният пазар – със 73% и музикалната индустрия – с 65% участие.

В числови измерения БВП, създаван от културния и творчески сектор, през 2008 г. е бил в размер на 1.6 млрд. лева, а през 2020 г. той вече е 4.2 млрд. лева.

Освен това за дванадесетте години – от 2008-2020 г. се наблюдава повече от два пъти нарастване на преките чуждестранни инвестиции за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм. Вложените пари са малко над 415 млн. евро през 2008 г. и над 490 млн. евро през 2020 година.

Една от притегателните сили, заради която чуждестранните инвеститори предпочтитат сектора, е данъчното законодателство – подоходният и корпоративен данък, който е в размер на 10 процента.

На второ място е професионализмът на работещите в културните и творческите организации. През 2008 г. броят на тези структури е 15 537, като през 2019 г. той е достигнал до 24 296 малки и микро предприятия. Поради COVID-пандемията обаче организациите са намалели и вече са 23 818 организации.Над 50% от тях са концентрирани в София.

В абсолютни стойности в София заетите в творческия и културен сектор са 51 217 души през 2008 г., а 12 години по-късно – през 2020 г. посветилите се на различните изкуства са вече 66 464 души. 

В представеното изследване прави впечатление отсъствието на анализ върху състоянието на медийните компании. Остава отворен въпросът как се е променил журналистическият сектор през изследвания 12-годишен период и дали спирането на редица хартиени издания е достатъчен повод да се говори за намаляване броя на заетите в бранша. Възможно е и друго развитие – на тяхно място да са се появили повече и по-разнообразни медийни услуги.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст