Председателят Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев
“Известни са многогодишните ни възражения срещу волунтаристичното нарастване на размера на минималната работна заплата без съответно нарастване на производителността на труда”, посочват от АИКБ
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също поиска Министерският съвет да обяви брутна минимална работна заплата за 2023 г. Настояването им е в унисон с изненадващо приетото преди ден предложение в социалната комисия парламента. Ако идеята мине на две четения и в пленарната зала, в минималното трудово възнаграждение вече ще влиза и добавката за придобит трудов стаж и професионален опит – т. нар. клас прослужено време.
“Известна е принципната позиция на АИКБ против административното определяне на минималната работна заплата в страната. Известни са и многогодишните ни възражения срещу волунтаристичното нарастване на размера на минималната работна заплата без съответно нарастване на производителността на труда и пр. Известни са и многократните ни предложения за преминаване към договаряне на минималната работна заплата чрез инструментариума на колективното договаряне или на други форми на договаряне, които да са нормативно регламентирани, в това число и предложения за договаряне по икономически дейности. Може само да се съжалява, че не беше постигнато споразумение между организациите на социалните партньори за създаване на технология на договаряне на минималните работни заплати. В това отношение АИКБ положи максимални усилия за постигане на споразумение“, заявяват от бизнес организацията.
В писмото на АИКБ до служебния социален министър Лазар Лазаров се казва, че в дадения случай асоциацията е принудена да подходи “по по-различен начин”: “В обстановката на войнстващ популизъм в Народното събрание, а и не само там, ние сме принудени да оценим предложението на Министерския съвет за МРЗ = 770 лева за несравнимо по-реалистично и кореспондиращо на бюджетната прогноза в сравнение със съвършено безотговорните опити за определяне на МРЗ чрез повишаване на минималната работна заплата с промени в Кодекса на труда. В момента страната се намира в „особен режим“ – тя се управлява съгласно бюджета за изтичащата 2022 г., действието на който е предложено да бъде продължено от Народното събрание. Между продължаването на действието на сегашния бюджет и главоломното увеличаване на минималната работна заплата има драстично противоречие, което е откровена заплаха за финансовата стабилност. По-точно – то е сигурна гаранция за фискална нестабилност. Политиката е изкуство на възможното. Затова при възникналата изключително „неординарна“ ситуация, без да се отказва изобщо от принципните си позиции по въпроса, АИКБ подкрепя предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2023 г. за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева.”
След това от асоциацията уточняват, че подкрепата им ще бъде в сила, ако бъде уточнено, че става дума за брутна минимална работна заплата. В подкрепа на това становище те цитират алинея 29 от Преамбюла на Директивата, според която държавите членки могат да избират между показатели, използвани обикновено на международно ниво, и/или показатели, използвани на национално ниво. Оценката може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60% от брутната медианна заплата и съотношението между брутната минимална заплата и 50% от брутната средна заплата… Оценката може също така да се основава на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално ниво, като сравнение на нетната минимална заплата с прага на бедността.
“Видно е, че в Директивата ясно се посочва, че един от многото, препоръчителен (но не задължителен) индикатор е 50 на сто от брутната средна заплата и на него трябва да кореспондира БРУТНАТА минимална работна заплата. Тук нещата са абсолютно ясни и нищо не е изопачено или извадено от контекста. Редно е да се отбележи, че другите индикатори, които са и по-адекватни, вече са изпълнени с настоящия размер на МРЗ”, казват още от АИКБ.
Оттам отчитат още:
- Инфлацията от януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27% , с колкото е нараснала и МРЗ от тогава;
- Прогнозната средногодишна инфлация за 2023 г. към 2022 г. е около 7%, което съответства на ръст на МРЗ от 50 лева;
- БВП на един зает се увеличава реално само с 1,7% през последното отчетено (Q3’22 г.) тримесечие на годишна база;
- България има най-високото съотношение на брутна МРЗ към БВП на глава от населението в целия ЕС;
- Средният осигурителен доход в 13 икономически дейности с над 620 хиляди заети е под 1000 лева в последните отчетени данни от НОИ за месеците април-септември на 2022 г.;
- Средната работна заплата за деветмесечието, отчетена от НСИ в пет области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лева.
В заключение подкрепят предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева, като изрично настояват тя да бъде посочена като брутна.
