Русия и Иран градят нов трансконтинентален търговски маршрут, простиращ се от източния край на Европа до Индийски океан – 3 хил. километра извън обсега на каквото и да било чуждестранно влияние. И двете държави харчат милиарди долари, за да ускорят превоза на товари по реки и железопътни линии, достигащи до Каспийско море.
Данни за проследяване на корабния трафик, събрани от агенция „Блумбърг“, показват десетки руски и ирански плавателни съдове, включително и подлежащи на санкции, които вече изпробват маршрута. Това е един от примерите как конкуренцията на великите сили в световната икономика преоформя бързо търговските мрежи, готови да се отделят на съперничещи блокове. Под огромния натиск на санкциите, Русия и Иран се обръщат един към друг, като и двете държави гледат и на Изток. Целта е да се защитят търговските връзки от западната намеса и да се създадат нови отношения с големите и бързо растящи азиатски стопанства.
Новите ирански маршрути ще спестят хиляди километри и ще създадат устойчива на санкциите верига за доставки, според експерти на базирания в Лондон Международен институт за стратегически проучвания . Възникващият търговски коридор ще позволи на Москва и Техеран да пропътуват хиляди километри: на северния край е Азовско море, граничещо с Кримския полуостров, югоизточния бряг на Украйна, включително и окупираното от Русия пристанище Мариупол, и устието на река Дон.
Руският президент Владимир Путин вече обяви Азовско море за „вътрешно море“ на Русия, изброявайки успехите на страната от войната в Украйна. Оттам река, море и железопътна мрежа се простират до иранските центрове на Каспийско море и до Индийски океан.
Путин подчерта и значимостта на този край на коридора. На икономическия форум през септември той посочи необходимостта от изграждането на корабна, железопътна и шосейна инфраструктура по протежение на маршрута, която „ще даде нови възможности на руските компании да навлязат на пазарите на Иран, Индия, Близкия изток и Африка и да правят доставки на тях.
По експертни оценки, Русия и Иран инвестират 25 млрд. щ. долара във вътрешния търговски коридор, улесняващ потока от стоки, който Западът иска да блокира. Това тревожи Вашингтон и приятели, които искат да блокират изпращането на ирански дронове и други оръжия, помагащи на войната на Кремъл в Украйна. И те искат да осветлят иранско-руската връзка, която двете държави искат да скрият от света.
Извън търговията на оръжие, има и привлекателни икономически причини за новия транзитен маршрут.
Корабите, които плават по Дон и Волга, традиционно прекарват енергийни суровини и селскостопански стоки (Иран е третият по големина вносител на руско зърно), но ще могат да разширят границите. И двете държави вече обявиха нови търговски сделки, включително за турбини, полимери, медицински доставки и автомобилни части. Русия доставя и атомно гориво и компоненти за иранския атомен реактор в Бушер.
Усилията на Москва са обясними, защото внезапно прекъснатите търговски връзки с Европа – най-големият руски търговски партньор преди войната, трябва да бъдат заменени с алтернативни варианти. И докато морските маршрути могат да бъдат контролирани безпроблемно, надзорът над наземните е почти невъзможен.
Естествено, не липсват и препятствия и както Русия, така и Иран харчат ударно за премахването им. Москва планира да инвестира 1 млрд. долара, за да подобри навигацията на канала, свързващ Азов, Дон и Волга. Стотици кораби плават по маршрута, свързващ Черно с Каспийско море всеки ден и в най-тесните точки задръстванията са нещо нормално. Кораби с дължина от по над 100 метра се редят на опашка по 32-километровия вътрешен воден път от Азовско море до Ростов на Дон. А през зимните месеци снегът често блокира трафика по дългия 101 км изкуствен канал Дон-Волга. Модернизацията му ще позволи на два пъти по-големи кораби да преминават с по-обемни товари. По информация на иранската морска администрация, Русия финализира набора от правила, даващ право на ирански кораби да преминават по вътрешния маршрут Волга-Дон, включително и на санкционираната от Вашингтон Иранска корабна група Islamic Republic of Iran Shipping Lines Group (IRISL). По информация на иранска новинарска агенция, IRISL е инвестирала 10 млн. щ. долара в пристанище Солянка в руския град Астрахан на Волга, за да удвоят товарния му капацитет до 85 хил. тона на месец.
На собствената си територия Иран налива пари в терминали, където стоките да бъдат разтоварвани от корабите и прехвърляни на влакови композиции, прекосяващи страната от Каспийско море до персийския залив. Разширява се и железопътната мрежа от около 16 хил. км, която е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Размяната на бизнес-делегации между Русия и Иран става все по-интензивна, а търговският обмен между тях расте. По официални данни той е скочил с почти 50% до август, а годишното число вероятно съвсем скоро ще надхвърли 5 млрд. долара. Сключването на споразумение за свободна търговия разчиства пътя за годишен оборот в размер на 40 млрд. долара.
Фокусът на усилията е т. нар. „източна ос“ и свързването на целия Евразийски регион. Китай и Русия вече са членове на Шанхайската организация за сътрудничество, в която Иран е деветият член. И Китай и Иран са на прага на членство в Евразийския икономически съюз, което ще позволи свободна търговия между двете държави. Групата БРИКС (съставена от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) е другата институция, която свързва цялата Евразия.
За Русия, Иран и Индия тези мрежи са изключително важни. Иранската новинарска агенция „Мер“ съобщи през ноември, че първата доставка на 12 млн. тона руско зърно за Индия вече е минала през Иран.
Успех или провал на амбициозните планове обаче е извън контрола на Москва и Техеран и ще зависи от другите държави – от Индия до Близкия изток, които са под заплахата на западните санкции, ако решат да помагат за изграждането и поддържането на такава мащабна инфраструктура. Всяка промяна на геополитическите обстоятелства или връзки между тези страни ще засегне съдбата на търговския коридор.
