Шведски зоолог апелира: Да направим света по-тъмно място!

Вече по-малко от една трета от населението на света може да види Млечния път, а в Европа скоро ще има цяло поколение, което никога не го е виждало по естествен начин.

Всяка година дълбоко в няколко шведски мини се провеждат проучвания, при които се проследява популацията на прилепите.

„Всеки път, когато участвам в преброяването, гася фенера си в пълния мрак на планината, за да изпитам уникалното усещане за спокойствие. Започнах да се опитвам да пренеса това преживяване от мината в ежедневието си.“ Това пише Йохан Еклоф, който е шведски зоолог и автор на „Манифеста на мрака“.

След това той продължава да развива тезата си: „Когато имам възможност, изключвам за малко лампите и седя на тъмно. В кресло, в градината или в гората. Рядко се случва тъмнината да е толкова гъста и компактна, колкото е в подземния свят на проходите на мината, но тъмната стая или неосветената горска пътека осигуряват същия вид почивка. Тъмнината е пауза от постоянния поток от впечатления, това е визуална тишина – и нещо като примитивно преживяване – в иначе твърде добре осветения модерен свят.“

За прилепите тъмнината не е форма на почивка. За тях тя е от жизнено значение. Това животно, което е изглеждало приблизително по един и същи начин от поне 55 милиона години, винаги е било нощно.

bat

Нито един от живите днес 1400 вида прилепи не се е аклиматизирал към най-ярките часове на деня. Тъмнината е тяхната сигурност и сетивата им се формират съответно за живот на тъмно.

За хората е точно обратното, посочва шведският зоолог и уточнява: „Ние сме изцяло дневни същества, в зависимост от сетивните впечатления; светлината е олицетворение на нашата безопасност. Страхът от тъмното е втъкан дълбоко в нашето генетично и културно наследство и не е странно, че днес осветяваме градините на нашите къщи, индустриалните зони и паркингите. Човечеството е удължило деня след здрач и през нощта, като през цялото време изтласква онези, които търсят най-тъмните места.“

Зоологът обяснява, че той и неговите колеги наричат „светлинно замърсяване” изкуствената и нежелана светлина от уличните лампи и реклами, която се разлива сред природата. Той пояснява, че още през 1880 г. английските астрономи се оплакали, че газовите светлини в Лондон пречат на нощното им виждане и способността им да наблюдават обекти в Космоса. Но това е било само началото.

Вече по-малко от една трета от населението на света може да види Млечния път, а в Европа скоро ще има цяло поколение, което никога не го е виждало естествено. Но ефектите от светлинното замърсяване не са само естетически – то също така нарушава естествените ритми и поведение на растенията и животните.

От няколко години все повече учени се интересуват от въздействието на светлината върху физиологията и екологията.

„Започнахме да обръщаме внимание на последствията от отсъствието на тъмнина, особено в изчезването на крепускуларните насекоми и нощните животни, в растенията, които не успяват да бъдат опрашени или твърде ранния им цъфтеж, както и листата, които падат твърде късно. В мигриращите животни, които не могат да се ориентират без звездното небе. Всичко това, в допълнение към глобалното затопляне, замърсяването с пластмаса, обезлесяването, шума и други проблеми, е причинено от човека.

И затова спешно трябва да поемем отговорност за свръхпроизводството на светлина.

Всички сме виждали танца на смъртта, изпълняван от нощните пеперуди около улична лампа през августовска вечер. Насекомите, които се ориентират по лунна и звездна светлина, наред с други неща, са подлъгани да се насочат към изкуствената светлина по пътя си. Това ги притегля все по-близо и по-близо до източника й, летят около него и остават там, умирайки от изтощение, от топлината на крушката или ставайки жертва на хищници. В по-голям мащаб не само градските насекоми се изместват – цели екосистеми се привличат от тъмнината на периферията към светлината на градовете. Феноменът, известен като ефекта на прахосмукачката, заедно с пестицидите и урбанизацията, е една от причините за сегашното измиране на насекомите.

Проблемът, разбира се, не се ограничава само до света на насекомите. Птици, които летят през нощта, навигират неправилно или се блъскат в небостъргачи, новоизлюпени морски костенурки, които се подчиняват на инстинкт от 200-милиона години да следват най-светлата точка на хоризонта към морето, вместо това се отклоняват към плажните хотели и градските центрове. Кораловите животни, които разчитат на фазите на луната, за да разберат кога е време за чифтосване, не успяват да разпознаят правилно неясните нощни сигнали. А градските дървета се забавят, за да се освободят от листата си, тъй като количеството светлина наоколо ги убеждава, че все още е лято и после снегът пречупва клоните им.

За първи път през 2020 г. шведският списък на застрашените видове цитира кафявия дългоух прилеп като „почти застрашен“. Това е може би първият вид в страната, може би първият в Европа, който влиза в списъка на застрашените поради светлинното замърсяване. Прилепите тук често живеят в таванските помещения на църквите, където раждат и отглеждат малките си близо до пищни църковни дворове с много храна под ръка под формата на насекоми. Но през последните 30 години осветлението на църковните фасади ги превърна в острови от дневна светлина.

Днес можем да отидем където си поискаме и да правим каквото и да е, когато настроението ни връхлети. Винаги и навсякъде е светло. Надявам се, че по-доброто разбиране на това, което тъмнината позволява да процъфтява – от насекоми до прилепи, простирайки се навън до цяла мрежа от живот – ще ни убеди, че нейната защита трябва да бъде приоритет.

И ако не заради другите същества, то за нас самите: нашият вътрешен ритъм и часовник е еволюирал във време без изкуствена светлина. Естествените цикли на светлина и тъмнина контролират нашите хормонални системи. Хормонът на съня мелатонин се произвежда само когато навън се стъмва и в резултат на това други хормони се включват и изключват. Само през нощта намираме истинска почивка.

Вместо да бъде заплаха или нещо неудобно, тъмнината трябва да бъде преработена в съзнанието ни като ресурс, който трябва да бъде запазен, както толкова много други ценни природни местообитания“, завършва авторът на Манифеста на мрака.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст