Казусът с Народния театър, в който заради междуличностния конфликт (според директора Васил Василев) между пиара на институцията – Велислава Кръстева, и режисьора Александър Морфов – напуснаха няколко души, отново влезе в светлината на прожекторите.
От една страна Васил Василев обяви в профила си във “Фейсбук”, че ще заведе дело срещу министъра на култура Велислав Минеков за дискриминация. Поводът – интервю на министъра за електронна медия, в която заявявал, че проблемът в Народния театър е в ръцете на самия директор, но той вместо да вземе правилното решение, се заигравал с артистите.
“Кого ще освобождава, кого няма, крайно време е да вземе правилното решение, а не да се заиграва с артистите. Това са хора, които са изградили себе си с огромен труд и имат огромно признание – Захари Карабашлиев, Явор Гърдев, Александър Морфов. По-ценни ли са двете госпожички там от тези три имена?” Тези думи на Минеков прелели директорската чаша на търпението и Васил Василев решил да защити честта на трупата по съдебен път.
От друга страна – 49 артисти от Народния театър изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което искат “главата” на служебния министър на културата, когото държавният глава е назначил.
В писмото, цитирано от БНР, се посочва, че “действията на господин Минеков в качеството му на министър на културата и представител на изпълнителната власт, би следвало да водят до разрешаване на конфликти, ограничаване на щети от всякакъв характер и прилагане на висок етичен стандарт при разрешаване на кризи.” В същото време, според артистите Минеков уронвал престижа на представяната от него институция с изявите си по конфликта.
“Изразяваме дълбокото си възмущение от раздухването на конфликта в медийното пространство чрез разпространяване на полуистини, слухове и лъжи, които се представят от министър Минеков в неговите публични изяви.
Можем да цитираме дълга поредица от изявления, в които Народният театър е определян като „блато“ и „пирамида“, артистите като жертви на “шпиономания, външен натиск и страх”, целящи подкрепа на директора и т. н. Изреждането на подобни изказвания би превърнало писмото ни в ехо на езика на омразата, затова ще спрем дотук.
Мълчанието ни до този момент се дължеше на убеждението, че всяко следващо изказване би удължило живота на скандала, че медиите разчитат на нашата приказливост в подобни случаи, за да го възпроизвеждат в най-невероятни вариации по темата, включително и за да го политизират. В момент на политическа нестабилност именно това е най-опасният възможен сюжет. За съжаление липсата на публична реакция от наша страна започва да се тълкува превратно. Сега ние излизаме от зоната на неутралитет.
Какви щети са нанесени в резултат от действията на министър Минеков: уронване престижа на министерската институция, уронване авторитета на трупата на Народен театър “Иван Вазов” – културен институт с национално значение, опит за внасяне на разкол в артистичното съсловие чрез манипулативното оповестяване на трудовите ни възнаграждения, опити да бъдем припознати като поддръжници на определена политическа партия, легитимиране на „езика на омразата“ като естествена форма за разрешаване на кризи в обществото и в частност на кризи в културния сектор. Такива действия не застрашават само Народния театър. Те могат да се разпространят епидемично и да се превърнат в норма на поведение, а това би означавало културна катастрофа.
При пожар в театъра се спуска желязна завеса, за да бъдат спасени зрителите. Така се е случило преди почти 100 години, на 10 февруари 1923 г. Сцените са ветровити места и пожар може да тръгне от една искра. Днес всяка неистинна дума се превръща в пламък. Пуснете желязната завеса на сцената на скандала!
Вярваме, че законовите средства в рамките на институцията са единственият възможен инструмент за установяване на истината. Назначеният одит на театъра е стъпка в тази посока. Преди приключването му обаче общественото мнение е тенденциозно манипулирано от министър Минеков с неверни и провокативни изказвания и със заемане на страна в конфликта. Това поражда съмнение и в резултатите от назначените проверки, поради простия факт, че те се случват в предубедена публична среда.
Ако смятате, че министър Минеков действа от позицията на принципал на Министерство на културата и приемете в този случай думата „култура“ в нейния широк смисъл, едва ли нещо ще Ви попречи да “изхвърлите в кошчето” това писмо”, завършват артистите.
Следват техните имена, изброени по азбучен ред: 1. Албена Ставрева, 2. Александра Василева, 3. Ана Пападопулу, 4. Антон Радичев, 5. Асен Данков, 6. Биляна Петринска, 7. Бойка Велкова, 8. Валентин Балабанов, 9. Васил Драганов, 10. Виктория Колева, 11. Владимир Карамазов, 12. Владислава Николова, 13. Вяра Табакова, 14. Георги Мамалев, 15. Гергана Змийчарова, 16. Дарин Ангелов, 17. Деян Ангелов, 18. Деян Донков, 19. Димитър Николов, 20. Ева Данаилова, 21. Ева Тепавичарова, 22. Елена Иванова, 23. Емануела Шкодрева, 24. Жаклин Даскалова, 25. Жорета Николова, 26. Зафир Раджаб, 27. Илиана Коджабашева, 28. Ирина Митева, 29. Йордан Петков, 30. Карла Рахал, 31. Любомир Петкашев, 32. Михаил Петров, 33. Ненчо Костов, 34. Павел Иванов, 35. Павлин Петрунов, 36. Параскева Джукелова, 37. Пламен Димов, 38. Радена Вълканова, 39. Радина Кърджилова, 40. Снежина Петрова, 41. София Бобчева, 42. Стелиан Радев, 43. Стефан Къшев, 44. Стефания Колева, 45. Стоян Пепеланов, 46. Христо Петков, 47. Христо Терзиев, 48. Христо Чешмеджиев и 49. Цветан Алексиев.
