Токио е одобрило на 22 декември нова политика за по-широко използване на атомната енергия, което да гарантира на Япония стабилно електрозахранване в условията на глобален недостиг на горива, както и да намали въглеродните емисии, съобщава „Асошиейтид прес“. Това е коренен обрат на енергийните планове на Острова след атомната катастрофа във Фукушима.
Според новата стратегия на правителството Япония трябва да увеличи до максимум капацитета на съществуващите атомни реактори като въведе в експлоатация колкото е възможно по-голям брой от тях, да удължи живота на старите блокове над 60-годишния им срок на годност и да разработи реактори от ново поколение, които да заменят остарелите.
Настроението срещу атомната енергия и тревогите за сигурността скочиха рязко в Япония след катастрофата във Фукушима през 2011-а и оттогава одобрението за възстановяване на ядрените мощности върви бавно и при стриктни стандарти за безопасност. Седемнадесет блока са преминали успешно тестовете за надеждност, но само 10 от тях са възстановили дейността си, което е в съгласие с предишните планове на Токио да извади от употреба атомните реактори до 2030-а.
Войната в Русия обаче промени плановете и според новата политика ядрената енергия осигурява стабилно захранване и играе „важна роля като енергиен източник, който не отделя въглеродни емисии“. А това оправдава използването й в бъдеще.
Японското министерство на икономиката и индустрията е разработило схема, позволяваща удължаване на експлоатацията на 30-годишните блокове на всеки 10 години и изключване на периодите на поддръжка при изчисляване на срока им на годност над сегашния 60-годишен лимит. Освен това е предвидено и разработването и изграждането на „следващо поколение иновативни реактори“ с по-сигурна защита, които да заменят около 20 излезли от строя съоръжения. Този план е бил одобрен на 21 декември от Агенцията за ядрено регулиране – японският ядрен надзорник, с което е дадена зелена светлина за приемане на политиката. Новите правила за сигурност обаче ще трябва да бъдат облечени в законова рамка и да бъдат одобрени от парламента.
Повечето японски реактори са над 30-годишни, като четири от тях, работили повече от 40 години, са получили разрешение да продължат да произвеждат енергия, а един вече е включен в системата.
Атомната енергия задоволява под 7% от енегийните нужди на Япония, като плановете на правителството са този дял да скочи до 20-22 процента до фискалната 2030 година. Което ще изисква около 27 реактора вместо работещите в момента десет блока – непостижима, според някои експерти, цел. Специалистите от бранша посочват също, че разработването на реактори от ново поколение изисква огромни разходи и има несигурно бъдеще.
Противниците на атомната енергия пък твърдят, че тя не е гъвкава, нито по-евтина от възобновяемите енергийни източници, ако в сметките се включат управлението на отпадъците и необходимите мерки за сигурност. Да не говорим за неизмеримите поражения в случай на инцидент или на конфликт, особено военен.
