Закачките между София и Пловдив от типа “кой е по-по-най-” са повече на майтап, но съперничеството в кой от двата най-големи града се краде по-безочливо си е съвсем сериозно. Кой не е чувал за панаира “Гергов”, кой не е вдигнал ръце от него, а герговщината е в отлична кондиция. Такава, че направи местната власт разногледа като външен израз на раздвоението на личността.
Предколедно общинските съветници от ГЕРБ и БСП под тепетата събраха очите на публиката с решение в подкрепа на схемата за овладяване на панаира чрез увеличаване на капитала на дружеството “Пълдин туринвест”, в което общината и Гергов са съакционери. Първоначалното предложение, което общинарите трябваше да гласуват, беше обаче точно обратното. Оказа се, че забравили за него, понеже почетният консул на Русия предложил малки отстъпки, за да мине големият номер.
Кметът Здравко Димитров отигра врътката подобаващо. Едновременно увери, че бил против схемата и предложил на общинските съветници да я блокират, но пък и общината нямало да загуби нищо от нея, понеже Гергов щял да отстъпи 6 дка (от общо 340 !!!) от имотите на панаира за строителство на опера. Пък и пловдивчани нямало защо да се притесняват за панаира, защото “той си е тука”. Колкото до това, че общинските съветници от партията му ГЕРБ първо гласуваха за схемата, след което се покриха за блокирането й, Димитров не знаел защо ги няма.
Колкото до самия Гергов, той беше за пореден път повече от убедителен. Пловдив щял само да спечели, ако му даде панаира, който бил в прекрасно състояние, и не било нужно съакционерите в “Пълдин туринвест” да си пречат в бизнеса. Дружеството, което в годините на прехода набъбна именно с изсипването на скъпи общински имоти, било в прекрасно състояние, за което той работел ,но го спъвали.
Междувременно друг пловдивски “панаир” почти надмина първия. Общината щяла да си връща 81 дка от парк “Отдих и култура” при Гребната база в града, за които тъкмо преди това разреши да бъдат застроени с промени в общия устройствен план. Подобно на панаира “Софийски имоти” притежаваните някога от общината терени попаднали у правилния частен инвеститор под прикритието на проект за увеселителен парк.
Веселбата станала чрез апорта им смесено публично-частно дружество при тогавашния пловдивски кмет Иван Чомаков, след което проектът бил забравен, а общината загуби собствеността си в дружеството. Междувременно никой не си дал труда да изпълнява решения на общинския съвет през годините за обратно придобиване на имотите. Миналата година местната власт си взела все пак обратно 50 дка от тях, но вече срещу 7 апетитни общински парцела с предвидено застрояване. Според будни граждани сделката е чиста проба кон за кокошка, понеже оценката им по поръчка на общината е занижена – изкарали ги на стойност 7 млн. лева, при положение че преди време само част от тях били оценени на 20 млн. лева.
И тук обаче кметът Здравко Димитров си е на мястото. За оценката мълчи, защото “я казват оценителите – аз съм завършил друго, не съм оценител”. Но пък се хвали, че замяната си заслужавала, “защото спечелихме зелена площ, която всички искаме, в която никога нищо няма да се построи”. Оставало само за новата замяна да се направи нова пазарна оценка, че да си вземе общината парка, който е подарила на когото трябва преди години. Сещайте се на каква цена предвид промененото точно преди това от самата нея предназначение на парка за строителство.
Както каза пловдивският кмет под освиркванията срещу общинските панаирджии: “Длъжни сме да се съобразим с гражданите. А и аз винаги съм искал да имаме зелени площи в града и съм го отстоявал. Държа имотът да бъде придобит по законен начин от община Пловдив. И да се остави зелено пространство за всички – такова, каквото го помним. Е-е-ех, спомени, от които глава (не) боли!