С 14 гласа „за“ и 2 гласа „против“ Комисията по икономическа политика и иновации в парламента одобри на първо четене законопроект за ратифициране на споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между България и Европейския инвестиционен фонд, част от Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). То е за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции.
Споразумението бе подписано на 5 декември 2022 г. от министъра на иновациите и растежа и от представителите на Европейския инвестиционен фонд – Марсел Мюлер Марбах и Пабло Милан Сантеро. То е предвидено в решение на Съвета за одобряване оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Със споразумението Министерството на иновациите и растежа възлага на Европейския инвестиционен фонд изпълнението на финансовите инструменти от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Партньорството е за управлението на три дялови финансови инструмента за 360 млн. лв. (180 млн. евро). Те ще бъдат на разположение още през следващата година. Чрез Европейския инвестиционен фонд тези средства от НПВУ ще достигнат до българските микро-, малки и средни предприятия. Средствата са за режийни разходи, материали, внедряване на иновации,„зелени“ решения,дигитализацията и преход към цифрова икономика в полза на българските фирми
В проекта е заложено ЕИФ да получава годишна такса от 0.65 на сто от сумата плюс други такси, но не повече от 10 процента от общия размер от посочените вече 180 млн. евро или до 18 млн. евро, уточниха от Министерството на иновациите и растежа.
Целта на Програмата за икономическа трансформация, която е част от ПВУ, е предоставяне на подкрепа за бързо възстановяване и растеж на българските предприятия в основните проблемни области, които възпрепятстват тяхната конкурентоспособност и забавят трансформацията към дигитална, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика. Програмата се състои от три фонда „Растеж и иновации“, „Зелен преход и кръгова икономика“ и „Инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация“.
Споразумението има силата на международен договор и подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
Депутатът от „БСП за България“ Румен Гечев изрази опасения че българската страна не е заложила механизми и критерии за оценка на работата на Европейския инвестиционен фонд.
Инвестиционен комитет, оглавяван от Министерството на иновациите и растежа, ще реши къде да се насочат парите, като всичко ще се стикова и на ниво Европейска комисия, коментира министърът на иновациите и растежа Александър Пулев.
По отношение на процеса по кандидатстване Калин Маринов, който е зам.-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) към Министерството на иновациите и растежа, обясни следното:
След като споразумението бъде ратифицирано, Европейският инвестиционен фонд ще обяви на своята интернет страница процедурата, при която ще извърши подбора на посредниците. Тя е с очакван краен срок средата на юни 2026 година. Това означава, че финансовите посредници, които имат желание да бъдат фонд мениджъри, могат да кандидатстват с предложение и след като то бъде оценено от ЕИФ, той ще подбере най-добрите, с които ще проведе разговори за сключване на споразуменията, тъй като те са по договаряне – в тях няма фиксиран размер на средствата.
Инвестиционните посредници могат да кандидатстват за различни суми, които да управляват, добави Маринов.
След това подбраните инвестиционни посредници ще бъдат представени на Инвестиционния комитет и той ще даде своята санкция дали ще се стигне до подписване на договор или не.
След това всеки инвестиционен посредник ще има свободата да организира по свой начин подбора на предприятията, в които ще инвестира. Обикновено той не избира пасивния подход и да чака кандидатите сами да се обърнат към него, а става активната страна и търси контакт с фирмите с потенциал за инвестиране, обясни Маринов.
Очаква се да подпомогнат най-малко общо 57 инвестиционни посредника, като те ще са разпределени по следния начин:
– по Инструмент „Капиталови инструменти за растеж“ на стойност 75 000 000 евро, – парите ще се разпределят от най-малко 24 посредника;
– по Инструмент „Иновационен фонд (капиталов инструмент за иновации)“ на стойност на 75 000 000 евро – посредниците ще са най-малко тридесет;
– по Инструмент „Капиталови инструменти за инвестиции за неутралност по отношение на климата и за цифровизация“ на стойност 30 000 000 евро – средствата ще се разпределят от най-малко 3 посредника.
На въпрос от страна на депутата Румен Гечев не е ли малка бройката от общо 57 инвестиционни посредника, служебният министър Пулев отговори, че практиката на ЕИФ е да залага по-малък брой, а той впоследствие да се увеличава.
