Загубите на американските технологични гиганти продължиха да се увеличават и през първите дни на 2023-а със сериозна опасност за нови поражения, най-вече – за производителя на електрически коли „Тесла“. Дестте члена на щатският борсов индекс S&P 500 с най-голямо тегло, като „Тесла“, „Епъл“ и „Майкрософт“, са загубили общо 4.9 трлн. щ. долара през миналата година. А от началото на новата тяхната пазарна капитализация се е стопила с нови 110 млрд. долара.
Букетът от мегакомпании, чиито акции доминират Уолстрийт, са имали около 30% дял от оценката на S&P 500 близо до върховата стойност на индекса в края на 2021-а. В момента отстъплението им се усеща особено болезнено на пазара, където подобна наситена концентрация започва да се топи. А анализатори на бранша отбелязват, че този спад е нищожно малък в сравнение с натрупаната финансова мощ.
През последните две десетилетия усредненият дял на дестте члена на S&P 500 с най-висока пазарна капитализация е бил 20% от индекса, като на най-големите пет са се падали 13 процента. Със засилването на концентрацията участието на челната петица – „Епъл“, „Майкрософт“, „Амазон“, „Алфабет“ и „Бъркшър Хатауей“ – е достигнало 22% по време на пика през 2022-а, а към декември 2022-а то леко се е понижило до 17%, по данни на агенция „Блумбърг“.
Поевтиняването на акциите на някои от тези компании е увеличило значително и спада на по-широкия пазар: S&P 500 заличи 19.44% от пазарната си оценка през миналата година, а „Тесла“ загуби почти две трети и изпадна от водещата десетка на индекса. От началото на 2023-а акциите на производителя на електромобили олекнаха с нови 10 процента.
Доминиращата позиция на акциите на компаниите с мегакапитализация започна да се „самонапомпва“ при избухването на пандемията от КОВИД-19.
По онова време следящите индексите фондове бяха принудени да ги купуват, за да са в тон с по-широките пазарни критерии. Това обаче имаше цена: сега големите имена страдат от цял кръг проблеми, включително сериозни разходи, силна надценка и раздут персонал. А доста фондови мениджъри се включиха доста късно в тренда на едрите капитализации, защото не искаха да рискуват прекалено с толкова малка група фирми. Анализатори на бранша посочват, че 2022-а е била по-скоро година на подбрани компании и 60% от участниците в S&P 500 са постигнали по-добри резултати отколкото самият индекс, който отчете най-тежката годишна загуба за последните 14 години заради фаворитите си. При това, губещите времена не са приключили.
Периодите на концентрация не са нови – те са се оформяли и в други години на бурен подем, какъвто беше балонът на Интернет-фирмите, който се спука през 2000-а, както и „модните петдесет“ от края на 60-е години на миналия век.
(Бел. ред. – групата от 50 фирми с висока пазарна капитализация на Нюйоркската фондова борса през 60-е и 70-е години на миналия век „nifty fifty“, отличаващи се с постоянен ръст на печалбите и високо съотношение на цената на акция към дохода, който носи). Наблюдаваната през последните две години концентрация обаче е по-екстремна, като реалните стойности на мастодонтите извън пазара са далеч по-малки отколкото при предишните балони.
По сметки на експерти, през 2000-а 253 по-малки члена на S&P 500 са успявали да достигнат размера на водещите пет; днес числото им е скочило до 456. Някои смятат проблема с концентрацията за част от по-широката битка между бързо растящите и традиционно скъпите акции и по-неугледните, но пък с постоянни печалби и дивиденти фирми. Повечето титани от Уолстрийт попадат в първата категория и книжата им поскъпнаха мощно през 2020-а и 2021-а когато свръхниските кредитни разходи тласнаха търговците към лов на доходност. Тази тенденция се обърна рязко през 2022-а когато центраните банки забелязаха инфлацията и започнаха да качват ударно лихвените проценти. И тъй като възходящият лихвен цикъл все още не е приключил, въпросните акции родължават да падат, което наподобява спукването на технологичния балон.
S&P 500 и неговите предшественици са имали две последователни губещи години само четири пъти от 1928-а насам, като един от тях е именно балонът на Интернет-фирмите, когато индексът падаше три поредни години.
Анализатори посочват „Тесла“ като пример за компания с все още висока оценка сред своите мега-конкуренти, което предполага нови продажби на книжата й. Въпреки миналогодишния спад, пазарната капитализация на гиганта за електромобили е грубо 350 млрд. щ. долара – 21 пъти над очакваните печалби. За разлика от него, пазарната оценка на най-големия световен производител на коли „Тойота“ е 225 млрд. долара или 8 пъти над очакваните печалби.
