На днешния ден можем да си спомним за американския икономист Джеймс Макгил Бюканън (James McGill Buchanan). Той е починал на 9 януари 2013 година.
Със своята книга The Calculus of Consent (1962 г., в съавторство с Гордън Тълок) той поставя началото на теорията на обществения избор, която прилага икономическа методология към политическата организация на обществото. За своите изследвания в тази област Бюканън получава Нобелова награда за икономика през 1986 година.
Теорията на публичния избор или публичният избор е използването на икономически средства за справяне с традиционните проблеми на политическата наука, включително и политическото поведение. В рамките на политологията, теорията на публичния избор е подраздел на позитивната политическа теория, която разглежда гласоподавателите, политиците и бюрократите като основни заинтересовани страни. По-специално, тя изучава тези деятели и техните взаимодействия в социалната система или като такива, или като възникнали под въздействието на алтерантивни законни принципи (правила). Те може да бъдат представени по различни форми, някои от които са максимизирането на полезността при нормални ограничения (бюджетно ограничение, например), теория на игрите или теория на решенията. Анализът на публичния избор споделя черти на позитивния анализ (“какво е”), но често се проявява и като нормативен (“какво трябва да е”), за да установи проблем или да предостави възможно решение за това как системата би могла да бъде подобрена чрез промени в конституционните разпоредби, което е и предмет на конституционалната икономика.
Джеймс Бюканън е роден през 1919 година в Мърфрийзбъроу, щата Тенеси. Той получава бакалавърска степен в Щатския колеж на Среден Тенеси през 1940 г. и магистърска степен в Университета на Тенеси през 1941 година. По време на Втората световна война той служи в продължение на пет години във военноморския флот. След това Бюканън защитава докторат в Чикагския университет през 1948 година.
От 1950 година до 1969 година Бюканън преподава в различни университети. От 1969 година е професор по икономика във Вирджинския политехнически институт в Блексбърг, а от 1983 година – в Университета “Джордж Мейсън” във Феърфакс.
Бюканън принадлежи към Чикагската школа по икономика – неокласическа школа вътре в общността от икономисти, със силен фокус около факултета на Чикагския университет, някои от които са конструирали и популяризирали нейните принципи. Понякога е наричана freshwater (буквално сладководен/а) икономическа школа, в контраст със соленоводната (saltwater) на университети като Масачузетски технологичен институт, Хардард, Бъркли. Департаментът по икономика на Чикагския университет се смята за един от челните икономически департаменти в света и в него има повече Нобелови лауреати за икономика и получили “Джон Бейтс Кларк медал” от всеки друг университет.
Джеймс Бюканън е бил студент и е повлиян при формирането на своите възгледи от Франк Хайнеман Найт (Frank Hyneman Knight) – сред най-значимите икономисти на ХХ век. Неговата дисертация “Риск, несигурност и печалба” (1921 г.) остава едно от най-интересните четива по икономика. В нея Найт формулира известното разграничение между риск (случайност с известни възможности) и несигурност (случайност с неизвестни възможности).
Влияние върху Бюканън оказва и Юхан Густав Кнут Виксел (Johan Gustaf Knut Wicksell), известен като Кнут Виксел е един от водещите швведски икономисти. Икономическите му приноси повлияват теориите, както на Кейнсианската, така и на Стокхолмската школа и Австрийската икономическа школа. Трудовете на Курт Виксел са свързани предимно с финансово-кредитната система, парите и лихвените проценти.
