„Третият мандат винаги е най-рисковият, защото е последният възможен. Когато изборите се появят на хоризонта, започват оценки, преосмисляния, анализи. Третият мандат обикновено провокира малко по-силно желание да се направят компромиси. Ако следваме логиката на процесите в България през последните две години, шансовете за трети мандат не са особено големи“. 

Това каза пред БНР доц. Росен Карадимов, преподавател в СУ „Климент Охридски“. 

И подчерта, че третият мандатоносител не е обвързан със сроковите задължения, с които са обвързани първият и вторият мандатоносители. 

Доц. Карадимов посочи, че за първи път виждаме толкова дълъг период, в който служебно правителство да работи с демократично избран парламент.

„Това е конструкцията при една полупрезидентска република. За първи път виждаме толкова дълго време да се прави опит политически сили в парламента да формират конструкцията на една политика, а в същото време изпълнителната власт да е неизлъчена от съответния парламент, но е контролирана от него. Тази аномалия е конституционен експеримент, който е добре скоро да приключи, но е хубаво да бъде анализиран“, каза той.

Според него не е маловажно какво правителство подготвя местните избори, защото местната власт е основата на парламентарната. 

„Ако сега има предсрочни избори, желанието да се формира кабинет, който да проведе местните избори, ще е по-силно, отколкото да се остави служебен кабинет да организира местните избори“, смята Карадимов. 

Като заслуга на този парламент доцентът по право посочи връщането на парламентаризма. 

„Но парламентът не отговаря на обществените очаквания и страхове. Липсата на стабилност засилва тези страхове. България преживява кризи, има проблеми, на фона на това изглежда несериозно да няма ясно изразена воля за управление и стабилност… При този тип политическо поведение желанието на хората за гласуване ще става все по-малко, тъй като не виждат промяна след всяко едно гласуване“, коментира Росен Карадимов.