Инфлацията вероятно е достигнала върховите си стойности от двете страни на Атлантика, но централните банки на страните от Г-7 засега не планират да се отказват от възходящия лихвен цикъл. За разлика от тях, колегите им от групата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) поемат по различен път.
Народната банка на Китай
В момента едногодишната средносрочна кредитна лихва е 2.75 процента. Икономическият екип на агенция “Блумбърг” прогнозира 2.55% до края на 2023-а и на 2024-а.
След като разхлаби паричната политика през 2022-а, за да подпомогне икономическия растеж и след поредните “взривове” от заразени с КОВИД-19, които продължиха да подкопават стопанството, официални представители на китайската централна банка обявиха, че паричните стимули през 2023-а ще са поне колкото през 2022-а. Съществува потенциална възможност за понижение на лихвените проценти през първото тримесечие, защото скокът на заболелите от коронавируса ограничава потреблението и бизнес активността и държи инфлацията ниска, а Федералният резерв възнамерява да забави темпото на лихвените увеличения
Инфлацията в Китай вероятно ще тръгне нагоре след като националното стопанство започне да се възстановява, което се очаква да стане през второто тримесечие, и може да принуди Народната банка на Китай да ореже стимулите. Централните банкери са и под натиск да помогнат на жилищния пазар, който преживява най-дълбокия спад в модерната си история и вреди на икономическия растеж.
По оценка на икономистите на “Блумбърг”, най-голямо напрежение ще създаде противоречието между подкрепата за стопанството в условията на увеличена заболеваемост от КОВИД и спада в имотния сектор, като същевременно се предотврати разрушително поевтиняване на юана. Според експертите, понижение на лихвата с 10 базови пункта през първото тримесечие на 2023-а плюс мерки по освобождаване на средства за банките да кредитират, ще осигури правилен баланс.
Резервната банка на Индия
В момента основната лихва на страната е 6.25%, като прогнозата е за 6.5% в края на 2023-а и на 2024-а.
Паричните стратези на Индия се очаква да спрат да качват лихвите след повишението им с 25 базови пункта през първото тримесечие, с което ще приключат най-агресивния цикъл на затягане на паричната политика от 2011-а насам.
Индийските централни банкери направиха пет последователни лихвени увеличения, за да овладеят инфлацията, настанила се над целевия диапазон 2% – 6% през по-голямата част от 2022-а. Усилията им дадоха резултат и ценовият ръст най-накрая се охлади под горната граница през ноември и вероятно ще продължи да се забавя, което ще даде възможност на Резервната банка на Индия да забави лихвеното темпо и дори да спре промените на следващите си съвещания. Още повече, паричният комитет на институцията вече предупреди, че сегашната стойност на базовата лихва от 6.25%, която е в близост до най-високото равнище за последните четири години, представлява риск за растежа на третото по големина азиатско стопанство.
Икономическият екип на “Блумбърг” очаква индийските парични стратези да гласуват в съотношение 4:2 в полза на повишение на лихвата през февруари, защото завишеният базов ценови индекс и продължаващата подкрепа за възстановяването мотивират един последен ръст с 25 базови пункта. “Опортюнистите” пък ще се обосновават с по-бързото снижение на общата инфлация и с рисковете за растежа.
Централната банка на Бразилия
В момента основната лихва на страната е 13.75%, а очакванията са тя да се понижи до 11% в края на тази година и до 8.5% в края на идната.
Бразилската централна банка вероятно ще запази без промяна базовата си лихва през първото тримесечие. Годишната инфлация е паднала наполовина от април 2022-а и досегашните мерки за затягане на паричната политика ще потиснат потреблението. Банковите парични стратези под ръководството на председателя Роберто Кампос Нето пък са сериозно обезпокоени от растящите публични разходи и от евентуалното повишение на данъците. Тези опасения накараха търговците да оттеглят залозите за лихвени намаления в началото на годината и мнозинството икономисти вече не очакват никакви промени до септември.
Встъпилият в длъжност на 1 януари президент на Бразилия – Луис Инасиу Лула да Силва – одобри допълнителни разходи в размер на 168 млрд. реала (31 млрд. щ. долара) за 2023-а. А централните банкери продължават да предупреждават, че няма да се поколебаят да подновят цикъла за затягане на паричната дисциплина, ако инфлацията не се забави според предвижданията им.
Икономистите на “Блумбърг” посочват, че “Лула тепърва ще трябва да изясни предложенията си за две ключови области, които могат да оформят лихвената перспектива”. Първата е как и с каква скорост той ще балансира бюджета на страната – спираловидно растящият публичен дълг може да повиши неутралната лихвена стойност. Втората е дали възнамерява да поднови грижите за най-бедните и силно субсидирани от държавните банки субекти – запазена марка на предишния му президентски мандат, които могат да ограничат ефективността на паричната политика. Експертите не очакват нови лихвени увеличения, защото стойностите вече са много високи, но неяснотата около бъдещата правителствена политика подкрепя възходящото отклонение на лихвените прогнози.
“Банк России”
Базовата руска лихва е 7.5% с перспектива тя да се понижи до 7% в края на 2023-а и да остане 7% и до края на 2024-а.
Руската централна банка е на кръстопът, защото завишените инфлационни рискове могат да наложат затягане на паричната политика през 2023-а, докато икономиката, която се бори под натиска на трупащите се санкции, все още се нуждае от подкрепата на по-ниските лихви. Банковият председател Елвира Набиулина беше неутрална в изявлението си през декември 2022-а, като подчерта опасенията си, че войната в Украйна има потенциал да ускори инфлацията, защото септемврийската заповед на Кремъл за мобилизация може да задълбочи недостига на работна сила, да изпрати стотици хиляди работници на фронта и да тласне други да напуснат страната.
Последните данни показват, че безработицата в Русия е рекордно ниска и реалните заплати се повишават за първи път от март 2022-а, което предполага, че недостигът на работна ръка се задълбочава, оставяйки малко място за маневри на руските централни банкери да подновят низходящия лихвен цикъл.
Според икономическия екип на “Блумбърг” инфлацията засега се успокоява, но военните действия и растящите публични разходи могат да започнат отново да я повишават през идните месеци. Експертите смятат, че сегашната лихва от 7.5% няма да се промени през февруари, но “Банк России” вероятно ще трябва да я повиши с 50 базови пункта през март, ако правителството се откаже от намеренията си да замрази разходите.
Резервната банка на Южна Африка
Действащата средна лихва по репооперациите е 7% с очаквания тя да приключи 2023-а на 10.5% и да падне леко – до 10.25% в края на 2024-а.
Южноафриканските централни банкери могат да забавят скоростта на лихвените повишения, но да удължат най-агресивния си цикъл за затягане на паричната политика за последните най-малко две десетилетия. Резервната банка на страната започна отрано битка с инфлацията, повишавайки базовата лихва с 350 базови пункта от ноември 2021-а. Централните банкери потвърдиха готовността си да укротят “инфлационното чудовище” през ноември 2022-а когато повишиха кредитните разходи със 75 базови пункта на трето поредно съвещание на паричния комитет.
Очакванията са инфлацията да се забави, а форуърдните контракти, използвани за спекулативни сделки за кредитните разходи, показват, че търговците са вкарали изцяло в цените повишение на лихвата с 25 базови пункта през януари с реален шанс за по-голяма стъпка от половин процент.
