Тежък недостиг на лекарства удари Стария континент точно, когато върлува някакъв странен мутант, „съчленен“ от грип, ковид и респираторен синцитиален вирус. Правителствата на държавите членки на ЕС се надпреварват да търсят варианти за увеличаване на производството на медикаменти, докато хората стават все по-гневни, защото рафтовете в аптеките стават все по-празни и по-празни… откъм илачи срещу болка и температура, съдържащи парацетамол и ибупрофен
Антибиотиците и лекарствата за деца също са дефицитни, има криза и в доставките на опаковки, защото големите износители на дървесина и целулоза – Украйна и Русия – воюват.
Едната причина за проблема е
огромното търсене заради грипната вълна,
която залива Европа още от края на октомври 2022 г. и се очмаква да утихне едва през февруари.
Другата сериозна причина е, че над 90% от активните състави на основните медикаменти от години се произвеждат в Азия – най-вече в Индия и Китай – и затова европейските държави трудно могат да преборят хроничната си зависимост за две-три години.
Тази тъжна констатация бе огласена на най-високо ниво в Брюксел още в началото на ковид пандемията през 2020 г., но така и
не бяха взети абсолютно никакви сериозни мерки
за реиндустриализацията на държавите членки на ЕС поне в сферата на фармацевтиката.
В типично нашенски стил, в България лекарствената ктриза протича много по-различно, отколкото в развита Европа. Причината е, че снабдяването с лекарства у нас е хроничен проблем, с който от десетилетия никой не иска да се занимава, камо ли да регулира.
Миналата седмица бе съобщено, че в аптечната мрежа липсват над 300 лекарства, част от които са антибиотици. С най-много липсващи суспензии – общо 23 –
„шампиони“ в черната класация са децата.
Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов посочи като причина за това положение увеличеното търсене, което през декември било двойно по-голямо спрямо същия месец на 2021 година.
Дистрибуторите също не били предвидили толкова по-големи количества в плановете си, а вече е късно да се правят договори за нови доставки, защото те биха пристигнали след 6-8 месеца.
Според него проблемът ще се задълбочи, защото търсенето не намалява.
Както винаги в такава ситуация,
управляващите създадоха работна група,
която да реши проблема.
Освен това, здравното министерство разпореди на Изпълнителната агенция по лекарствата да извърши „тематични“ проверки, в които бяха бяха включени и представители на регионалните здравни инспекции.
„Проверяваме наличността на медикаменти в България, като сме активирали и българските производители специално по отношение на антибиотиците и антихипертензивни медикаменти. Проблемът с недостига на лекарства е в европейски мащаб“, посочи здравният министър Асен Меджидиев пред медиите на 6 януари. Той обясни, че лекарствени продукти не достигат в 25 от 27-те държави членки на ЕС, за което е уведомена Европейската агенция по лекарствата.
Министърът обясни, че ведомството му е активизирало българските производители, но до пълно компенсиране на недостига едва ли ще се стигне.
С най-строги санкции са заплашени както търговците на едно, които са в нарушение, така и
презапасяващите се като за световно „дребни потребители“.
Единствено въпросът „Защо пак бием камбаната, когато е е късно?“, продължава да си виси без отговор…
Колкото и да е странно, „дежурната“ липса на лекарства по време на криза е само част от мрачния български пейзаж. Тъжен факт е, че у нас ДДС върху лекарствата е сред най-високите в Европа. А доплащането за лекарствата е най-безобразното и безогледно в ЕС – цели 42 процента.
И накрая – обобщение с примка на шията (ако трябва да цитираме Юлиус Фучик): цените на медикаментите без рецепта растат, защото компенсират ниските цени, на които Здравната каса ги заплаща.
За този парадокс обаче не ни е виновно изнесено производство в Индия и Китай….
