На днешния ден преди 119 години започва да излизахумористично-сатиричният вестник „Българан“, който се задържа на пазара в периода между 1904 и 1909 година.
В първия брой на вестника от януари 1904 г. като редактори са вписани: „Двама млади стихотворци, бивши „славни“ туркоборци, а техни помагачи – кой от дето се закачи“. Едва в третия са изброени имената им – Александър Кипров, Александър Божинов и Христо Силянов.
Александър Димитров с псевдоними Кипров, Антим Чолаков, Делибаш, Мемиш ага, Новов, е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.
Христо Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа. След преврата на 9 юни 1923 г. се присъединява към Демократическия сговор и два мандата е избиран за депутат. Използва псевдоними като Рушкин, Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge.
Александър Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията. Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.
В брой 17 от 4 май 1904 г. името на Христо Стилянов вече не присъства в списъка с редакторите, а в брой 66 от 4 септември 1905 г. като единствен редактор вече е отбелязан Александър Божинов.
В своите спомени от 1924 г. Елин Пелин разказва за появата на вестника като „едно литературно събитие“. Около изданието тогава се събират млади писатели, които стават неразделни приятели и след първата вечеринка, преминала с небивал успех в „Славянска беседа“, групата става известна сред публиката като „Българановците“. Към бурния живот на българановците, освен Божинов, Силянов и Кипров, се присъединяват и Петър Нейков (дипломат и публицист), литературоведа проф. Александър Балабанов, художника Петър Морозов, актьора Сава Огнянов, актьора Васил Кирков, Петър Паспалев, изкуствоведа Андрей Протич, Елин Пелин, Коста Батолов (политик и дипломат), арх. Пенчо Койчев, Велизар Багаров, Димитър Ганев и други.
Традициите на вестника, след неговото прекъсване през 1909 г., са възстановени през 1916 г. от започналото да излиза, отново под редакцията на Александър Божинов, списание „Българан“.
Хумористичното списание излиза всяка седмица от 29 април 1916 до юни 1924 г. в София.
То се урежда от Александър Божинов, поета символист Димитър Подвързачов, и художника Райко Алексиев. Списанието продължава традициите на вестник „Българан“. В него се публикуват хумористични текстове и карикатури. През годините редактори са били писателя Николай Фол, Петър Морозов, поета Христо Смирненски, писателя Йордан Сливополски, писателя Георги Райчев, поета Йордан Стратиев, поета Йордан Стубел, писателя Васил Павурджиев, и писателя хуморист Тома Измирлиев (по-голям брат на поета Христо Смирненски).
