Заплахата от рецесия, кризата с издръжката на живота и трупащите се дългове ще са доминиращи за глобалната икономика през идните две години в хода на битката й да се възстанови от пандемията и войната в Украйна, става ясно от изследване на Световния икономически форум.
В поредния си Анализ за глобалния риск – ежегодно допитване до 1200 официални представители на правителства, на бизнеса и на гражданското общество, базираната в Женева фондация посочва, че страните се борят с поредица кризи: “енергийна, инфлационна, хранителна и на сигурността”, които няма да отстъпят лесно.
Почти седем от всеки 10 анкетирани смятат, че в краткосрочен план ще сме свидетели на силно колебаещи се икономики и множество шокове, а 20% се страхуват от “катастрофални резултати” в рамките на десетилетието. Най-непосредственият риск е кризата на издръжката на живота, а най-сериозната дългосрочна заплаха е свързана с промяната на климата.
Управляващият директор в Световния икономически форум Саадия Захиди се опасява, че светът вероятно навлиза в “порочен цикъл”.
Тя коментира, че “малцина лидери от сегашното поколение са се сблъсквали с тези видове традиционни рискове с изхранването и енергията докато същевременно са се борили с настъпващите дългови и климатични проблеми”. Според нея е необходим нов тип “много по-ловки” лидери.
През идната седмица Световният икономически форум ще проведе годишното си съвещание в Давос, където бизнесмени, политици и академици ще обменят мнения и ще дискутират планове за идната година. Срещата ще започне в условията на най-високата за последните четири десетилетия инфлация в повечето развити икономики и по-високи от прогнозираните преди 12 месеца лихвени проценти.
В анализа на организацията се призовава за световно сътрудничество и се отправя предупреждение, че ако правителствата управляват погрешно кризата, “рискуват да създадат социален стрес на безпрецедентно равнище, защото инвестициите в здравеопазване, обучение и икономическо развитие се топят, което допълнително уврежда социалната кохезия”.
Увеличението на военните разходи може да ореже подкрепата за уязвимите домакинства, да хвърли някои държави в “постоянно кризисно състояние” и да отложи спешната нужда за справяне с климатичните проблеми и със загубата на биоразнообразие”.
В най-тежкия сценарий “геоикономическата война” може да се превърне в “повторна милитаризация”. Геополитическите съперничества вероятно ще увеличат икономическите ограничения и ще засилят както краткосрочните, така и дългосрочните рискове, посочват авторите на анализа. И допълват, че страните трябва да работят заедно “в този вече токсичен микс от известни и растящи глобални заплахи – от нов военен конфликт до нов вирус, които могат да станат неуправляеми”. Което провокира призива на Захиди “климатичните и хуманитарните проблеми да са в основата на грижите на глобалните лидери, за да се повиши устойчивостта на бъдещи шокове”.
Проблемите с околната среда доминират дългосрочните рискове през последните години, заемайки първите три места във всеки анализ през последните пет години.
