„Продължават анализите, за да се установи дали има достатъчен живот в оборудването на ПАВЕЦ „Чаира“ и по-конкретно в направляващите лопатки. Според един от сериозните ни консултанти металът показва умора и в момента се дебатира дали в него има достатъчен живот или не.“
Така служебният министър на енергетиката Росен Христов отговори на въпрос за състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“ на изслушване в парламентарната комисия по енергетика.
Той подчерта, че анализът е важен, защото от него зависи дали ще се предприемат някакви усилващи действия спрямо лопатките и дали те и през следващите 10-15 години ще могат да се използват преди пълната им реконструкция или тя ще трябва да се прави още сега. Ако този ремонт трябва да се извърши в най-скоро време, то тогава въпросът е дали той ще се изчерпи само със смяната на лопатките. Ако това е възможно, цената на ремонта ще падне драстично, но ако трябва да се смени цялото оборудване, то при положение, че става дума за четири турбини, а една от тях ще струва между 400 – 500 млн. лева, то тогава сумата ще се увеличи до близо 2 милиарда.
„Говорим за около два милиарда, защото наблюдаваме признаци за един и същи дефект при всичките четири турбини“ – посочи Росен Христов.
Така той отговори на отправения към него въпрос защо първоначално се изчислявало, че за рехабилитацията на съоръжението ще са необходими 400 млн. лева, а после сумата станала 2 млрд. лева.
Христов бе категоричен, че ПАВЕЧ „Чаира“ е ключов елемент в българската енергетика и става все по-важен при стратегията ни за възобновяеми енергийни източници.
По отношение на сключения договор между Botas и „Булгаргаз“ министърът на енергетиката обясни, че той предвижда през мрежата на турската компания до входната точка с България да бъде транзитиран, разтоварван и регазифициран единствено втечнен газ.
Така той отхвърли опасенията, че чрез договора ще се купува тръбен газ с произход от Русия. Министърът обърна внимание, че при търговете за доставка се предвижда доставчиците да дават сертификати за произхода на газа и така не се допуска участие на руски компании.
Опасенията са основателни, тъй като в момента властите в Москва и Анкара обсъждат възможностите за създаване на газов хъб на територията на Турция, което поражда страхове, че с последното споразумение България в действителност ще купува руски газ.
