Популистки облекчения и ръст на измамите са вероятните причини за лошата събираемост.
“Въпреки че ръстът на БВП през 2022 г. ще е повече от заложените 2.9%, въпреки че инфлацията е заложена на 11.8%, а само до края на ноември е 15.8%, въпреки че и двете означават повече очаквани приходи от ДДС, неизпълнението е 670 млн. лева. Това означава просто ръст на измамите с ДДС. И ниска мотивация на администрацията да събира, следствие на постоянната смяна на правителства и шефове на НАП”, казва бившият финансов министър Георги Кадиев.
По думите му: „Общото неизпълнение на плана за приходи от ДДС за 2022-ра е 670 млн. лева. Агенция “Митници” преизпълнява плана си със 133.8 млн. лв. Което значи, че НАП не са изпълнили плана си с цели 803.8 млн. лева.”
А дали е така и дали само приходната агенция трябва да бъде винена? Или пък
волунтаризмът на властта е в корена на проблема?
През юли предишното Народно събрание направи актуализация на бюджета за 2022 г., с която разду разходите и за да осигури пропорционален ръст и на приходите, завиши прогнозата за икономически растеж. Прогнозният БВП бе увеличен с 11 млрд. лв., но не се оправдаха очакванията за голямо преизпълнение на данъчните приходи, посочва финансовото министерство. С актуализацията на Бюджет 2022 г. бе продължено действието на по-ниската 9% ставка ДДС за ресторантьорските услуги, фитнеси, книгите, бебешките храни, което иначе трябваше да приключи в средата на миналата година. Наред с това бе добавена нулева ставка ДДС за хляба и брашното, а също така 9% ДДС за парното и природния газ за домакинствата.
В крайна сметка събраните данъци в държавния бюджет през 2022-ра се оказаха в размер на 31.6 млрд. лв., което е само със 100 млн. лв. повече спрямо планираното. „Преизпълнението идва от корпоративните данъци и от данъците върху доходите на физическите лица, докато косвените налози – ДДС и акцизи, са под нивата на планираните за годината”, отбелязва МФ.
По-подробна справка за постъпленията по видове данъци към декември още няма, но данните за ноември са показателни. Според тях
приходите от ДДС за 11-те месеца са в размер на 13.977 млрд. лв.,
което е 87% от планираните 16 млрд. лева. От акцизи са събрани 5.220 млрд. лв. – 89.7% от разчета.
В същото време от корпоративни данъци към ноември в хазната са влезли 4.361 млрд. лв. или 8.5 % над годишния план. Сравнени с данните към ноември на предишната година, постъпленията от тези налози нарастват с 1.127 млрд. лв. (34.8 процента). Според финансовото министерство добрите резултати при корпоративните данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за небитовите потребители на електрическа енергия.
От ведомството подчертават, че много от предприятията са
прехвърлили тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти
и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации е довело до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби.
Колкото до приходите от данъци върху доходите на физически лица, в края на ноември те са 4.896 млрд. лева. Това е 98% от планираното и с 436.7 млн. лв. (9,8 %) повече от предишната година. Ръстът се дължи основно на повишените с актуализацията на бюджета. възнаграждения в бюджетната сфера, както и на повишената преди това от 1 април минимална заплата от 650 на 710 лева.
Финансовото министерство прави и много съществена забележка в отчета си с предварителните данни за изпълнението на бюджет 2022: “Параметрите по изпълнението на приходите са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи бюджетните приходи да нарастват трайно и устойчиво през следващите години”.
Служебният финансов министър Росица Велкова остро се противопостави на щенията за удължаване действието на по-ниските ставки ДДС и през тази година. (Те бяха въведени заради ограниченията при ковид-пандемията през 2020-а)
Депутатите от 48-ия парламент обаче гласуваха ресторантьорските услуги, кетърингът, фитнесите и другите спортни съоръжения
да останат с 9% ДДС още една година.
Нулевата ставка за хляба и брашното също бе удължена до края на 2023-та, при все че трябваше да важи до 1 юли.
За бебешките храни и пелени, както и за книгите, депутатите гласуваха ДДС да остане 9% безсрочно, като към тях добавиха вестниците и списанията.
Загуби за 520 млн. лв. за бюджета от тези данъчни намаления, изчислиха от финансовото министерство и предупредиха, че диференцираните ставки ДДС опасно се разрояват.
Без промяна остава срокът на действие на 9% ДДС за парното и природния газ – 1 юли 2023 година.
