Въпреки настоятелните призиви на политолози и политици третият мандат да бъде даден на „Демократична България“ и тази формация няма шанс да постигне съгласие за кабинет.
За третия мандат се заговори още след изборите на 2 октомври, дори преди да бъде конституиран новият парламент. Сметката не беше трудна. Веднага се видя, че нито първата, нито втората политическа сила ще успее да направи правителство. Затова всички се втренчиха в третия мандат.
Напоследък обаче настана буквално истерия на кого да бъде даден той. Нещо повече – правят се опити почти силово да се окаже въздействие върху президента да го връчи на „Демократична България“. На обществото се внушава, че само тази формация е в състояние да постигне някакво съгласие с част от останалите и да сформира някакъв кабинет.
Но нещата са кристално ясни единствено за „Възраждане“. Нейният лидер Костадин Костадинов от самото начало повтаря, че партията няма да подкрепи ничий мандат, няма да влиза в коалиции и настоява за нови избори. Останалите се натискат за третия мандат, а и с просто око се вижда, че
нито една формация няма шанс,
нито сили да състави правителство.
Всичките „говорещи глави“ по медиите априори изключват ДПС от евентуалните получатели на въпросния мандат. Причината била присъствието на подгонения по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски в тази партия. Само че неотдавна зам.-председателят на движението Йордан Цонев възмутено възропта срещу това отписване. Още повече, че през годините вече са били сформирани правителства с мандатоносител именно тази партия. Друг въпрос е доколко са били успешни.
„Защо не се говори, че третият мандат може да получи третата група, която има най-ярко изразена евроатлантическа ориентация и която има ако не трето, може би второ влияние?“, попита Цонев. Според него в това има етнически привкус, тъй като голяма част от представителите на турския етнос вече 30 г. припознава ДПС като свой политически представител.
„ДПС не е носител на извънредни вини, каквито другите партии да нямат. Всички партии имат определени дефекти и дефицити и, ако сме точни, ДПС няма нещо, което другите да нямат, нито е партията с най-много дефицити“, допълни Цонев. По думите му неспоменаването на движението като кандидат да получи третия мандат е „тежък, брутален опит за стигматизиране“.
Така или иначе, към този момент от „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, БСП и „Демократична България“ са декларирали, че
не биха подкрепили мандат на ДПС.
Впрочем някои политически наблюдатели са убедени, че Румен Радев отново ще даде третия мандат на БСП. При все че социалистите получават този мандат вече два пъти и се провалят, въпреки обещанията на лидерката им Корнелия Нинова. И сега тя се кълне, че с него може да стане двигател на правителство, независимо че влезе в конфликт с предишните си партньори от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ заради хартиената бюлетина и оръжието за Украйна. От друга страна, Нинова многократно се зарече, че левицата няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или ДПС, но нищо не е казала за общо управление с тях с друг мандатоносител. Ако обаче ГЕРБ подкрепи някакъв кабинет с мандат на БСП, т.е. сформира се коалиция „Вежди Рашидов“, как Нинова ще твърди пред електората си, че продължава да се бори с „модела Борисов“? Тя вече показа, че е способна на всякакви салта, но едва ли би искала отново да пришият БСП към статуквото, след като хвърли толкова труд да я откачи от него. Така че най-вероятно социалистите пак ще се провалят.
Съществува и мнението, че Радев просто не може и няма да си позволи отново да играе същата игра. Ще излезе, че умишлено проваля последната възможност за правителство – при това, за да се облагодетелства лично, като ускори падението на БСП, а и за да удължи собственото си еднолично управление чрез служебни кабинети.
Според част от наблюдателите
президентът трябва да забрави и за „Български възход“.
Не само заради неясния профил на тази формация и своеобразната й всеядност. А и защото е най-малката в този парламент, което означава и с най-малка тежест в обществото. Тя има 12 депутати, избрани от 115 хиляди избиратели. Стефан Янев може да си развива илюзорни хипотези за „правителство на супермалцинството“, но не е ясно как на практика би могло да стане това. Пък и не са отпаднали подозренията за близки отношения между Радев и Янев – все пак последният беше два пъти служебен премиер на президента.
Така, според обикалящите телевизионните студия политолози и политици, единствената възможност, която остава, е „Демократична България“. Ако оставим настрана, че чрез подобен жест Радев ще легитимира формация, с която има твърде много политически различия и противоречия, въпросът е какво толкова ще направи ДБ? В последно време Христо Иванов е доста омекнал към ГЕРБ, но (най-вече заради твърдия електорат) едва ли би направил по-решителна крачка да поиска подкрепа. Освен това, ако Бойко-Борисовата партия даде подкрепа на кабинет с мандата на ДБ, то той ще стане неин заложник и може да бъде свален във всеки един момент. Да не говорим, че ще трябва да изпълнява чужд дневен ред.
Какво предлага Христо Иванов,
определяйки го за „аварийна формула“? Технически кабинет с конкретни 5 задачи, сред които приемане в Шенген и еврозоната, и със срок на действие от година-година и половина. Това ли са обаче основните приоритети на българските граждани?
А и в политиката и в политическите науки няма такова нещо като технически кабинет. Иванов се опита да го обясни по следния начин: „Ние нито ще търсим, нито ще приемем подкрепа. Не става дума за политическо правителство… Представете си го като служебен кабинет, който не е излъчен от президента. Технически кабинет означава кабинет, който има много тясно дефинирана задача за определен срок, който ще бъде година и няколко месеца. За съжаление, аз, ако можех да избирам, разбира се бих бил против плаващи мнозинства, но това е волята на избирателя“.
Според Иванов
няма нужда и от писмено споразумение,
тъй като това няма да е коалиционен кабинет.
Той не изключи варианта, приложен от „Продължаваме промяната“, „декларация, приета от НС“, която да служи като управленска програма. И най-вероятно съдбата на тази декларация ще е същата, както и на предишната. Особено ако записаните в нея точки се припокриват и са също така далече от дневния ред на обществото.
В допълнение и ГЕРБ, пък и ДПС и „Български възход“ държат на писмено споразумение, за да дадат подкрепата си за кабинет с третия мандат. Но на това няма да се съгласят от ПП. Което означава, че пак ще се стигне до задънена улица.
В крайна сметка връчването на третия мандат на която и да било от политическите сили ще е просто една формалност. Правителство няма да има, а само ще се отпусне още малко време на парламента да свърши нещо полезно, ако има такова желание.
