Мартин Димитров, ДБ
Въведе се длъжността „особен търговски управител“, който при определени обстоятелства ще може да поеме контрола над „Лукойл“
Парламентът окончателно прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Въведе се длъжността „особен търговски управител“, който при определени обстоятелства ще може да поеме контрола над „Лукойл“. Промените са внесени от „Демократична България“. Измененията дават възможност на държавата да постави под оперативен контрол нефтената рафинерия в Бургас.
Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в енергийния сектор, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката и индустрията. При наличие на заплаха за националната сигурност, злоупотреба с монополно положение или наложени международни ограничителни мерки държавата ще има възможност да поеме оперативното управление на дружеството. Поемането на контрола ще става чрез назначаване на особен представител от държавата.
Особеният търговски управител се назначава от министъра на икономиката и индустрията по предложение на консултативен съвет за срок от шест месеца, като този срок може да бъде удължен еднократно за същия срок. Особеният търговски управител трябва да има не по-малко от пет години професионален опит при управление в областта на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Първоначално се предлагаше да има пет години професионален опит при управление на съответна по вид критична инфраструктура. Крайната редакция на текста беше предложена от Надежда Йорданова от „Демократична България“. Аргументът беше, че така разширяват изискването за опит на потенциалния особен управител.
В консултативния съвет влизат представители на десет министерства, Комисията за защита на конкуренцията, Държавна агенция „Национална сигурност“, различни институции, обясни председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и иновации Мартин Димитров от ДБ. Както има особен управител в сектор енергетика, правим същото в сектор нефтопреработка, обясни той. „Идеята е да кажеш на целия сектор: „Държавата има такива лостове“. Тоест ако някой започне трайно да нарушава законодателството, да застрашава националната сигурност, този лост съществува. Това е идеята на този законопроект. Неговата най-важна роля е превенцията, държавата да може да се защити, ако се наложи“, каза още той.
От „Възраждане“ обаче бяха против. А аргументът им бе, че текстът представлява скрита национализация и се въвежда с цел да обслужва интереси. „Защо направо не кажете името на това лице, което трябва да поеме управлението на „Лукойл“ и всъщност да разкриете на българския народ, че искате да поставите ваш човек, който отговаря на вашите условия, за да може да прави далавера в най-печелившото предприятие и с какво се различавате вие от предишните управляващи, които управляваха 12 години“, обърна се към вносителите депутатът от „Възраждане“ Стоян Таслаков.
Делян Добрев от ГЕРБ увери, че поправката е единствено в интерес на държавата. „Това, което предлагат в момента, е ние да дадем механизъм, по който ако „Лукойл“ грубо казано се разсърдят и решат да ударят ключа на рафинерията, ние да можем да назначим „особен управител“, без да им отнемаме собствеността. Предприятието си остава собственост на частния инвеститор, на който е, но да гарантираме сигурността на доставките на горива в България“, счита той.
