Над 5% от населението на единадесет области са заминали в чужбина през последните 10 години.
През последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад.
Това сочи проучване, осъществено за Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в рамките на трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“, финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 година.
Като част от причините за намаляващия брой гастарбайтери са наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Най-важният резултат от изследването е, че то открива, кои са единадесетте области, които са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз.
Обезпокоителното е, че над 5% от населението на тези области са заминали в чужбина през последните 10 години, за да търсят по-добро препитание.
Става дума за Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково. Сред предпочитаните държави, към които гастарбайтерите са се насочили, са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
Според проучването основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят хора на всякаква възраст – от 18 до 55. Преобладават обаче активните българи над 30 години, сочат данните на Инспекцията по труда. От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46 – 55 години те вече доминират.
Цялото изследване е достъпно тук.
